П-р Данаил Антонов
От 26 до 30 Юли, в Бургас представихме Национална изложба „150 години от Славейковия превод на Библията“. Изложбата беше представена на главната улица на града ни, и всеки ден отваряше врати от 10.00часа до 20.00часа. Имахме няколко екипа, които се редуваха на определени часове – от 10.00-13.00часа, от 13.00-17.00часа и от 17.00-20.00часа.
Бяхме се молили предварително доста за хора, които да посетят изложбата. Имахме притеснения дали ще можем да имаме достатъчен екип, който да обслужва този проект.
Бог върши чудеса! В деня, когато вече правихме смените за екипа, дойде жена (бивш член на църквата, която от години не е посещавала църква, само през последните три-четири месеца е дошла 2-3 пъти) и тя изяви желание да се включи. Първоначално се запитах – какво би направила тя, как би се справила, какво ще каже на новодошлите на изложбата? Но се помолих и я включих в екипа. Изненадата ми беше още по-голяма, когато в първия ден тя дойде с дъщеря си и малкото си внуче. Каза, че ще се сменят с дъщеря си. Ако за нея се притеснявах, сега започнах да изпитвам страхове, какво ще говори дъщеря и на посетителите. Както казах- Бог върши чудеса! Нарочно се доближих до нея, когато дойде първия човек, за да съм сигурен как представя изложбата – бях впечатлен. В последствие имах разговор и с майката и с дъщерята, и се оказа, че тя не е изгубила вярата си, че дъщеря и е посещавала други църкви, но се лута и търси правилната за нея, и като че ли вече я е намерила. Младото момиче изяви желание винаги, когато имаме подобни инициативи да я включваме.
Беше ни необходима и нощна охрана. Полицията не се занимава с това. Няколко охранителни фирми предложиха доста висока цена, и трябваше да търсим доброволци. Беше вече събота вечер, изложбата започва в понеделник, а ние нямаме човек. Няколко отказаха. И вече си представях, как през деня сме в палатката, а вечер ще трябва да спя в нея, по-скоро да не спя, а да пазя. Една мисъл ме осени. Обадих се на наша сестра, и я помолих да попита сина си, който е безработен, би ли се съгласил (срещу заплащане) да охранява. Въпреки че той никога не е посещавал църква, и няма някакви симпатии, той се отзова веднага и пое нощната охрана всяка вечер. В края, когато му подарих Библия и книга от проекта, той ми благодари, че е могъл да допринесе с нещо за Националната изложба. Бог върши чудеса!
Точно преди да започне изложбата, се обадиха на жена ми от училището, където преподава, да и кажат, че тази седмица за нея няма да има работа- да си вземе отпуск. Случайно ли? И аз бях много благодарен затова, защото тя беше и повече от дясната ми ръка. Бог върши чудеса!
Млада жена от Карнобат, член на църквата ни, си взе специално отпуск за цялата седмица, за да може да участва. Всеки ден тя пътуваше и оставаше от 10.00 до 17.00часа. Бог върши чудеса!
Точно през тази седмица, младо семейство от Пазарджик бяха на почивка в града ни. Бях приятно изненадан, когато заявиха желание да се включат в изложбата. Всеки ден от 13.00 до 17.00часа те идваха и заемаха своя пост. Две от вечерите, когато прожектирахме филм, свързан с превода на Славейков, те отново бяха доброволци- от 18.30 до 20.00часа. Да отидеш на море и да го съчетаеш с духовни благословения- нещо уникално. Бог да ги благослови изобилно. Бог върши чудеса!
Когато подавах молба в община Бургас за разрешително, си мислих, колко ли ще трябва да платим за тротоарно право, защото палатката е с размери 6/9м. за цяла седмица не би било малко. Отговорът се забави и отидох до районното кметство от където обикновено ми дават отговор. Директорката ме прие в кабинета си и ми обясни, че тя веднага би могла да ми даде разрешение, но е препратила молбата ни до по-висша инстанция, за да можем да не плащаме нито стотинка за тротоарно право и ток в рамките на една седмица. Бог върши чудеса!
Оказа се, че палатката и оборудването вместо да пристигнат в понеделник сутрин, в деня на изложбата, от когато имаме разрешение, ще пристигнат в неделя надвечер. Трябваше отново да звъня в неделя (извън работно време) на шефката на кметството за разрешение още от вечерта да издигнем палатката. Тя разреши. За първи път тази палатка се разпъва. Никой не знае как. Михаил Гърков, който стои в основата на проекта е при нас за самото начало, без неговото съдействие и инструктаж щеше да ни е доста трудно. Започваме разпъването, стигаме до момента в който трябва да включим помпите, за да се надуе палатката. Включваме първата- след десет секунди тя спря. Включваме втората, след петнадесет секунди спря и тя. Има и трета, но я оставяме и започваме да се молим Бог да направи нещо. След втори, трети, четвърти опит- втората заработи. След още малко време заработи и първата и след десет минути палатката вече се извисяваше, готова да посрещне своите гости. Бог върши чудеса!
Мога още много да разказвам относно подготовка, екип и т.н.
През първия ден нямахме никакво време с Михаил Гърков да отидем до медии, за да рекламираме събитието. Втория ден отиваме в радио Бургас и когато съобщихме на журналистката за проекта, тя каза, че току що вече е излъчила рекламата. Ние бяхме стъписани- как така, нито сме им казали, нито обадили – те вече знаеха, и казаха: влезте да вземем интервю. Бог върши чудеса!
Същата вечер отидохме и до телевизия СКАТ и представихме проекта. Ангажираха се за следващия ден да ни се обадят. В сряда, в 14.00часа бяха пред палатката и направиха своя репортаж с интервю от Михаил Гърков.
Стотици хора посетиха изложбата. Всички, които влизаха в палатката (представете си в тези горещи дни колко топло беше вътре) оставаха много доволни да разгледат историческата част от изложбата, духовната вест и влияние на Библията днес, да изпробват познанията си чрез интерактивна дъска с въпроси и отговори, да разгледат различни преводи и издания на Библията, да получат безплатна Библия и книгоразделители с библейски текст-послание, а също и да получат покана за прожекциите на филма – три вечери подред. С всеки, който пожелаеше попълвахме анкета, за да имаме обратна връзка и да можем да поканим тези хора на последващи наши семинари.
Имахме уникални срещи и разговори. Няма как да ги опиша всичките. Само два набързо. Младо момиче на около 16г. влиза усмихната и веднага си проличава, че има доста познания. Започна да ми говори за историята. Оказа се, че тя е израснала в дом за деца без родители, сега е в приемно семейство. Наваксала е с учебния материал, като е взела няколко години за две. Смята да кандидатства. Работи, за да има пари за това. Чела е и продължава да изучава Библията. И пожела да я поканим на семинарите, които сме планирали.
Жена с двете си дъщери започнаха да отговарят на въпросите от интерактивното табло – само верни отговори. Започнах да говоря с тях и се оказа, че децата участват в Скрипчър Юниън (християнска организация), които организират Библейски викторини, и тези деца печелят първо място. Оказа се, че посещават християнска църква в Бургас, познавам се с техния пастор. Разменихме си координати. Майката каза, когато се разделяхме: когато правите нещо подобно – обаждайте се, искаме и ние да помагаме. Бог върши чудеса!
Имаме много записали се за семинарите ни. Дали ще дойдат, колко ще дойдат, кога ще дойдат, са въпроси, които представяме пред нашия Велик Бог. Ние сме благодарни, че имахме един страхотен екип, едно прекрасно слънчево време, хора, които с усмивка си тръгваха от изложбата, екип, организирал и подготвил всичко това, един Невероятен Бог, Който през цялото време вършеше чудеса за нас. Само и единствено на Него да бъде слава за всичко това!
Не се колебайте! Нагазете в р. Йордан и Бог ще извърши чудеса и за вас и с вас!
Снимки:
