От арогантност към унищожение – 1 – 7 февруари 2020 г.
1 февруари
Стих за запаметяване:
„Той изменя времената и годините; сваля царе и поставя царе; Той е, Който дава мъдрост на мъдрите и знание на разумните“ (Даниил 2:21).
В Даниил, 5 глава Божието Слово ни дава силен пример за човешката арогантност, която приключва по поразителен и драматичен начин. Макар че бихме могли да кажем, че на Навуходоносор му отнема доста време, за да научи урока си, той поне го научава. Неговият внук, Валтасар, не го прави. Като използва храмовите съдове по време на дворцова оргия, Валтасар ги осквернява. Такъв акт на оскверняване е равносилен не само на предизвикателство към Бога, но и на атака срещу самия Него. Така Валтасар напълва чашата на беззаконията си, действайки по подобие на малкия рог (вж. Даниил, 8 гл.), който атакува самите основи на Божието светилище. Отнемайки владичеството на Валтасар, Бог предварително показва какво ще извърши в последните дни срещу противниците на Своя народ. Събитията, разказани в Даниил, 5 глава, се разиграват през 539 г.пр.Хр. – в нощта, когато Вавилон пада от мидо-персийската армия. Тук се случва преходът от злато към сребро, предсказан в Даниил, 2 глава. Още веднъж става очевидно, че Бог ръководи делата на света.
2 февруари
Валтасаровият пир
Прочетете Даниил 5:1-4 заедно с Даниил 1:1,2. Какво толкова лошо прави Валтасар? Как то разкрива истинския му характер? Сравнете действията му с Откровение 17:4-6. Какви паралели можете да откриете?
Царят заповядва да се използват свещените съдове на йерусалимския храм като съдове за пиене. Навуходоносор конфискува съдовете от йерусалимския храм, но ги поставя в хранилището на своя бог, което показва, че поне уважава техния свещен статут. Но Валтасар превръща свещените съдове в съдове за пиене по най-оскверняващ начин.
Докато пият от свещените съдове, големците на Валтасар „хвалеха златните, сребърните, медните, железните, дървените и каменните богове“ (Даниил 5:4). Струва си да отбележим, че се споменават шест материала. Вавилонците използват шестдесетичната система (система, основаваща се на числото 60), за разлика от десетичната система, използвана днес (основаваща се на числото 10). По този начин шестте категории богове представляват пълнотата на вавилонските божества и следователно пълнотата на вавилонската религиозна система. Интересно е, че подреждането на материалите следва реда на съставните елементи на статуята от съня на Навуходоносор, с изключение на това, че дървото замества калта. Както в съня, камъкът се появява последен. Въпреки че тук той определя материалния състав на идолите, камъкът също така напомня за Божия съд над светските империи (вж. Даниил 2:44,45), на които е символ Вавилон.
Този пир служи като подходящо представяне на Вавилон на последното време, както виждаме в книгата „Откровение“. Подобно на Валтасар, в края на времето жената Вавилон държи златна чаша и предлага на народите омърсено питие. С други думи, чрез фалшиви доктрини и изкривена система на поклонение съвременният Вавилон примамва света към злото (Откровение 17:4-6), без да обръща внимание на съда, който скоро ще я сполети. Един ден този съд обаче ще настъпи.
По какъв начин нашето общество и култура опорочават истината на Божието Слово? Как можем да бъдем внимателни да не участваме в това оскверняване дори и по най-фини начини? Споделете отговорите си с вашата съботноучилищна група.
3 февруари
Неканеният Гост
Прочетете Даниил 5:5-8. Какво се случва и защо царят реагира така? Какви паралели виждате с Даниил, 2 глава и защо те са важни? Вж. също Псалми 96:5; Колосяни 1:15-17.
Както е постъпвал Навуходоносор при предишни кризи (Даниил 2:2; Даниил 4:7), Валтасар призовава астролозите, халдейците и гадателите да изяснят тайнствения надпис. И за да се увери, че те ще дадат най-доброто от себе си, царят им обещава екстравагантни почести: (1) пурпурни одежди – цвят, носен от царските особи в древни времена (Естир 8:15); (2) златна огърлица, която е знак за висок социален статут (Битие 41:42); и (3) постът на трети владетел в царството. Тази последна награда отразява точно историческите обстоятелства на Вавилон по онова време. Тъй като Валтасар е втори владетел като регент на баща си Набонид, той предлага поста на трети владетел. Но въпреки изкусителните награди, мъдреците отново не успяват да дадат обяснение.
Освен всичките си останали грехове, царят се опитва да търси мъдростта на погрешното място. Вавилонските гадатели не могат да разкрият значението на вестта. Тя е написана на техния език, арамейски, както ще видим утре, но те не могат да разберат смисъла на думите ѝ. Това може да ни напомни за казаното от Господа чрез Исая: „Мъдростта на мъдрите им ще изчезне и разумът на разумните ще се скрие“ (Исая 29:14). След като цитира този стих, апостол Павел заявява: „Къде е мъдрият? Къде е книжникът? Къде е участникът в разискванията на този век? Не обърна ли Бог в глупост светската мъдрост? Защото, понеже в Божията мъдра наредба светът с мъдростта си не позна Бога, благоволи Бог чрез глупостта на това, което се проповядва, да спаси вярващите“ (1 Коринтяни 1:20, 21).
Някои истини са твърде важни, за да бъдат оставени на собственото тълкуване на човеците. Вместо това сам Бог ни разкрива тези истини.
Помислете за придобивките и като имате предвид какво предстои да се случи скоро, колко безполезни ще бъдат тези придобивки в действителност. Какво ни разкрива това за мимолетността на нещата в света и защо никога не бива да забравяме за вечността при всичко, което правим?
4 февруари
На сцената излиза царицата
Прочетете Даниил 5:9-12. Какво казва царицата за Даниил, което царят би трябвало вече да знае? Какво ни разкрива за Валтасар фактът, че изглежда невеж дори по отношение на съществуването на Даниил?
Тъй като банкетната зала е хвърлена в смут от тайнствената вест на стената, царицата идва и дава насоки на опиянения цар. Тя напомня на царя за Даниил, чиято способност да тълкува сънища и да разрешава тайни се е доказала при управлението на Навуходоносор. Ако Валтасар е толкова умен, колкото неговия предшественик, той би трябвало да знае къде да се обърне, за да разбере значението на тайнствения надпис. Намесата на царицата се оказва необходима за царя, който на този етап изглежда в пълно недоумение как да постъпи. Думите ѝ звучат като изобличение за Валтасар относно това, че е пренебрегнал единствения човек в царството, който може да разтълкува тайнствения надпис. Също така тя накратко описва Даниил пред царя – пророкът има духа на светите богове, светлината, разума и божествената мъдрост, превъзходен дух, знание; той е способен да разбира, да тълкува сънища, да изяснява гатанки и да разрешава загадки; той е бил началник на влъхвите, астролозите, халдейците и гадателите по времето на Навуходоносор (Даниил 5:11,12).
В този момент отново се питаме защо Валтасар е пренебрегнал Даниил. Текстът не дава непосредствен отговор на този въпрос, но предполагаме, че по това време Даниил, след като е служил на царя поне до третата година от управлението му (Даниил 8:1,27), вече не е бил на активна служба. Един от факторите може би е възрастта на Даниил. Той вероятно е бил на около 80 години, а царят може би е искал да замени старото ръководство с по-младо поколение. Царят може също да е решил да пренебрегне Даниил, понеже не е искал да се посвети на Бога на Даниил. Но независимо от причината или комбинацията от причини, остава учудващо, че някой с характеристики като Даниил може да бъде забравен толкова скоро.
Прочетете Римляни 1:16-32. По какъв начин виждаме принципа, изразен в посочените стихове, не само в тази история, но и в света днес?
5 февруари
Претеглен и намерен недостатъчен
Прочетете Даниил 5:13-28. Каква е причината, посочена от Даниил за надвисналата смърт над този цар?
Принуден от обстоятелствата, царят се примирява с консултация с Даниил, но изглежда, го прави с неохота. Това може да разкрие повече за отношението на царя към Данииловия Бог, отколкото към самия Даниил.
На свой ред отговорът на Даниил спрямо царското предложение за награда разкрива много за приоритетите и характера на Даниил. Също така е вероятно Даниил, знаейки смисъла на загадъчните думи, да е осъзнавал колко безполезна е наградата в действителност.
Тогава пророкът три пъти привлича царя под отговорност.
Първо, Валтасар напълно е пренебрегнал преживяването на Навуходоносор. В противен случай той би се покаял и би се смирил като своя предшественик.
Второ, Валтасар използва храмовите съдове, за да пие вино и да прославя своите идоли. Тук Даниил споменава шестте вида материали, използвани за изработка на идолите в същата последователност, отбелязана по-рано.
Трето, царят е пренебрегнал да прослави Бога, „в Чиято ръка е дишането ти и в Чиято власт са всички твои пътища, не си възвеличил“ (Даниил 5:23).
След като говори за провала на царя, Даниил продължава към тълкуванието. Сега научаваме, че божествените надписи се състоят от три арамейски глагола (като първият е повторен). Основното им значение би трябвало да е известно на царя и на неговите мъдреци: М’НЕ: „преброен“; Т’КЕЛ: „претеглен“ и П’РЕС: „разделен“.
Знаейки, че мидо-персийската армия е при портите на Вавилон, царят и мъдреците сигурно са допуснали някакво зловещо значение на този надпис, но мъдреците не смеят да кажат нещо неприятно на царя. Само Даниил доказва, че може да разшифрова действителната вест в смислено свидетелство, за да предаде на Валтасар пълното ѝ значение: „Т’кел: Претеглен си на везните и си бил намерен недостатъчен; П’рес: Царството ти бе разделено и бе дадено на мидяните и персите“ (Даниил 5:27,28).
Това съвсем не са думи на утеха и ободряване.
Присъдата бързо сполетява царя. Как бихме могли да се научим да се доверяваме на Бога в случаи, когато – поне понастоящем – съдът и справедливостта все още не са възтържествували? (вж. Еклесиаст 3:17; Еклесиаст 8:11; Матей 12:36; Римляни 14:12).
6 февруари
Падането на Вавилон
Прочетете Даниил 5:29-31 заедно с Откровение 14:8; Откровение 16:19 и Откровение 18:2. Какво можем да научим за падането на Валтасаровия Вавилон, сочещо към падането на Вавилон на последното време?
Каквито и да са неговите недостатъци, Валтасар държи на думата си. Така че, въпреки лошите новини, той е доволен от тълкуванието, дадено от Даниил, затова връчва на пророка обещаните подаръци. Изглежда, че като признава достоверността на вестта на Даниил, царят изрично признава реалността на Данииловия Бог. Интересното е, че сега Даниил приема подаръците, които е отказвал преди, вероятно защото тези подаръци вече не могат да повлияят върху неговото тълкуване. Освен това, в този момент такива подаръци са безсмислени, тъй като империята всеки момент ще рухне. По този начин, вероятно като израз на учтивост, пророкът приема наградата, знаейки през цялото време, че ще бъде третият владетел на царството само за няколко часа.
Точно както обявява пророкът, Вавилон пада. И това става изключително бързо; докато царят и неговите придворни пият, градът пада без бой. Според историка Херодот персийците изкопават канал, за да отклонят река Ефрат и да влязат в града по речното корито. Същата нощ Валтасар е убит. Баща му, цар Набонид, вече е напуснал града и по-късно се предава на новите владетели. По този начин настъпва краят на най-великата империя, позната до днес. Вавилон, главата от злато, вече не съществува.
„Валтасар имаше много възможности да разбере и да изпълни Божията воля. Той беше видял дядо си Навуходоносор прогонен от човешкото общество. Беше видял интелекта, с който гордият монарх се хвалеше, да се отнема от Този, който му го беше дал. Беше видял царя, прогонен от царството си и направен другар на полските зверове. Но любовта на Валтасар към удоволствията и себевъзвеличаването заличиха уроците, които никога не трябваше да забравя; и той извърши грехове, подобни на греховете, довели до забележителните присъди над Навуходоносор. Изгуби благодатно предоставените му възможности и не обърна внимание на дадените му възможности да се запознае с истината“ (Уайт, Е. Библейско ехо, 25 април 1898 г.).
Какви възможности имаме да се „запознаем с истината“? Какво означава това? В кой момент можем да кажем, че сме запознати с цялата истина, която трябва да знаем?
7 февруари
Разширено изучаване
Големите пиршества са нещо обичайно в дворовете на древния свят. Царете обичат да устройват празненства с пищност и лукс, за да подчертаят величието и стабилността си. Въпреки че не знаем всички подробности за този конкретен пир, известно ни е, че той се случва, когато мидо-персийската армия е готова да атакува Вавилон. Но от човешка гледна точка, няма причина за безпокойство. Вавилон разполага с крепостни стени, храна за много години и много вода, тъй като река Ефрат протича през сърцето на града. Така че цар Валтасар не вижда никакъв проблем за провеждането на пира, докато врагът е обкръжил града. И заповядва едно голямо празненство, което скоро се изражда в оргия. Какво силно свидетелство за арогантността на човечеството, особено в контраст с Господната сила. Посредством Даниил Бог казва на царя, че въпреки възможностите, които е имал, да научи истината, Бог „в Чиято ръка е дишането ти и в Чиято власт са всички твои пътища, не си възвеличил“ (Даниил 5:23).
„Историята на народите ни говори и днес. На всяка нация и на всяка отделна личност Бог е определил роля във великия Си план. Днес хора и народи биват отмервани чрез отвеса в ръката на Непогрешимия. Чрез избора си всеки решава собствената си съдба, а Бог ръководи събитията, за да постигне целите Си“ (Уайт, Е. Пророци и царе. Изд. „Нов живот“ , 2006 г., стр. 228)
Въпроси за разискване:
1. В групата обсъдете отговора на въпроса от неделя относно начините, по които обществото и културата оскверняват истината за Бога. Какви са тези начини и как трябва да реагираме ние като църква и като отделни личности на тези осквернения?
2. Какво научаваме от тази история за това как спасението не касае толкова онова, което знаем, а как реагираме спрямо нещата, което знаем? (Вж. Даниил 5:22).
3. Прочетете Даниил 5:23. Какви важни духовни принципи са разкрити в този стих? Например какво предупреждение ни отправя текстът против незачитането на Бога? Или какво научаваме от него за Бога не само като Творец, но и като Онзи, Който поддържа нашето съществуване?
4. Дори и без да знае какво означават думите, Валтасар се изплашва (Даниил 5:6). Какво ни говори това за живота с гузна съвест?
Тази събота, 08.02.2020 г., ще се молим за църкви „Хасково” и „Христо Даново”
