Една от причините защо не трябва да живеем в страх и безпокойство е, защото знаем как приключва всичко. Знаем, че болестите нямат последната дума: Христос я има. Знаем, че коронавирусът или който и да е друг вирус, природно бедствие, катастрофа или ядрена война няма да унищожи живота на планетата Земя. Имаме обещанието за завръщането на Исус. Виждаме глад. Виждаме земетресения. Виждаме бедствия на народите. Виждаме нарастване на възможността от ядрена война. Виждаме потенциала от един ядрен конфликт. Виждаме промяната в климата. Виждаме как епидемии покосяват хиляди животи.
Виждаме тези неща, но имаме надежда, която ни прави способни да преуспяваме в
най-трудни времена. Има усещане на доверие, което ни помага да преминем през трудностите, защото сме чели последните глави на Библията. Знаем как приключва историята. В Откровение 21 глава, стихове 4 и 5 Йоан пише:
„Той ще обърше всяка сълза от очите им и смърт не ще има вече, нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка, първото премина. И Седящият на престола рече: Ето, подновявам всичко. И каза: Напиши, защото тия думи са верни и истинни.”
Заедно с апостол Павел „ожидаме блажената надежда, славното явление на нашия Господ Исус Христос” (Тит 2:13)
Ние сме адвентисти и не сме забравили нашето наследство. Христос идва отново и идва скоро. Ако някога изгубим нашата визия за идването на Христос, ще изгубим надеждата ни. Ние сме адвентисти. Гледаме отвъд това, което е, към това което ще бъде. Гледаме отвъд днешния ден, гледаме към утрешния. Гледаме отвъд болестите към здравето. Гледаме отвъд епидемиите, които се разнасят по въздуха, към чистия въздух в който няма да има повече зарази…
Свалете материала в pdf-формат>>
