пастор Митко Димитров
В света няма религия, която не свидетелства сама за себе си. Но може да има вярващи, които премълчават вярата си – те са обречени на изкушението да напуснат Църквата, за да живеят в химеричното си доверие в Бога. Но БИБЛИЯТА НИКЪДЕ НЕ УЧИ, ЧЕ ИМА ХРИСТИЯНСКИ ЖИВОТ БЕЗ СВИДЕТЕСТВО за Христовия Кръст, Синайското законодателство и духовния живот.
І. АПЕЛ ЗА РАЖДАНЕТО НА СВИДЕТЕЛСТВОТО (Марк, 5:18-19)
А. Изцелен човек иска да бъде С Исус
Б. Богочовекът го изпаща В неговия дом
В. Нуждата на хората от свидетелство променя ЦЕННОСТИТЕ
Може би и ние смятаме, че е по-добре да бъдем С ИСУС, но Той и в ХХІ век изпраща всеки християнин ПЪРВО В неговия дом! Ако някой мисли по РАЗЛИЧЕН начин, то той се изправя СРЕЩУ мисленето и практиката на Исус!
ІІ. ДУШАТА НА ЛИЧНОТО СВИДЕТЕЛСТВО (Деян., 4:20)
А. „НЕ МОЖЕМ ДА НЕ ГОВОРИМ“
Който МОЖЕ да не свидетелства, все още не е докоснат от Бог! Остава само още една възможност: пряко да СЕ БУНТУВА срещу Божията воля за света. Който споделя, той е под давлението на Светия Дух.
Б. „КОЕТО СМЕ ВИДЕЛИ И ЧУЛИ“
„КОЕТО сме видели и чули“ – това е СТАНДАРТ! Свидетелството ЗА Бог е ЛИЧНО, но то НЕ Е СВОБОДНО ПО СЪДЪРЖАНИЕТО СИ! Християнинът е ПРИЗОВАН да разкаже ЛИЧЕН ОПИТ – онова, което е преживял със Своя Бог! НИЩО НЕ Е ПО-СИЛНО ОТ ЕДНА ЖИВА ОПИТНОСТ, СПОДЕЛЕНА ПО ПРАВИЛНИЯ НАЧИН В ТОЧНОТО ВРЕМЕ.
ІІІ. СВИДЕТЕЛСТВОТО Е ХРИСТОЦЕНТРИЧНО
А. „Кажи им какви неща ти стори Господ“ (Марк, 5:19)
ХУБАВО е да разказваме ЧУЖДИ ОПИТНОСТИ. Но още ПО-ХУБАВО е да изявим СВОЕ преживяване. Слушателите ПОВЕЧЕ СЕ ДОВЕРЯВАТ на хората, които вижда и чуват, и ПО-ЛЕСНО приемат ТЯХНОТО свидетелство.
Новозаветното свидетелство е по ЕСТЕСТВО ХРИСТОЦЕНТРИЧНО и ХРИСТОЛОГИЧНО!
Б. Павловата опитност: Аз и Господ Исус Христос (Деян., 22:6-8)
ВМЕСТО ОБОБЩЕНИЕ
Децата се учат да говорят, докато се ОПИТВАТ ДА ПОВТАРЯТ родителските слова. Същото е с християните: те приемат образа на Христос, докато Говорят ЗА Него С Неговите слова. НЕ СЪЩЕСТВУВА ПО-КАЧЕСТВЕНО СВИДЕТЕЛСТВО!
