Пастор Цанко Митев
I. РАЗНООБРАЗИЕ ОТ ЗАВЕТИ, ПОДЧИНЕНИ НА ЕДИН ВЕЧЕН ЗАВЕТ
1. Какво означава изразът „Божият вечен завет“?
Понятието завет е взето от практиката на Древния Ориент. Обвързаността на царя с определен култ и договор между царе, са били наричани завет. Това е договор, чрез който се гарантира сигурност, стабилност и мир на базата на поети ангажименти от двете страни.
Когато Адам и Ева съгрешават, Бог не ги оставя да следват собствената си съдба. Той се среща с тях в Едемската градина, за да им открие „тайната, която от вечността е била скрита“ (Еф. 3:9) – спасителен план, чрез който грешният човек може да бъде изцелен и да получи вечен живот. Спасителният план възстановява разкъсаната от греха Богосиновната връзка чрез сключване на завет, основан на взаимна обич. В него Бог открива Своята любов чрез прояви на милост, жертва, прощение и закрила, а човекът й отвръща с любов, проявяваща се във вяра, в доверие и в послушание. Заветът е наречен вечен, защото той се предлага по всяко време и на всеки човек и защото е продукт на вечната и неизменна Божия любов.
2. Защо има много завети?
Човек не може да бъде откъснат от проблемите на деня, нито да излезе от културната рамка. Затова в повратни моменти от живота на Божия народ или на отделната личност вечният завет бива представян чрез сключване на завети за разрешаване на конкретни проблеми. Така вечният завет придобива „плът и кръв“ чрез тази множественост от завети, в които в скрит вид, под булото на конкретни обещания и действия се представя спасителният план.
II. С КАКВО СЕ ХАРАКТЕРИЗАРА ЗАВЕТЪТ С АВРАМ
1. Сключването му става на три етапа.
2. Бог дава три обещания: за земя, праведност (непорочност) и потомство, чрез което ще се благославят народите и от което ще излизат царе.
3. Бог се представя с различни имена и иска промяна на името на Аврам и жена му.
4. От Аврам се иска вяра, която се развива чрез доверие и послушание.
III. КАКВА РОЛЯ ИМАТ ИМЕНАТА В ЗАВЕТА С АВРАМ
1. Бог се представя с две имена в различните етапи от сключването на завета.
а) Аврам напуска Ур и след това Харан, воден от глас на Бог, когото не познава. Поведението му е крайно необичайно за епоха, в която политеизмът е изпълнил религиозния живот. Хората са почитали различните богове въз основа на техните качества, чрез които те управляват различните сфери на човешкия живот и процесите в природата и космоса. Кое кара Аврам да следва този глас?
б) Първото име, с което Бог се представя на Аврам, е „Яхве“ или „Аз Съм, Който Съм“. То е дадено, когато патриархът е вече в обещаната земя и е спечелил битка, в която е освободил няколко града. Какво е значело то за Аврам?
– Това е Бог, който за разлика от другите богове управлява съществуването, тоест битието, включително и битието на другите богове!
– Той не е създаден от друг бог, но сам поражда собственото си съществуване.
в) Второто име, с което Бог се представя на Аврам, е „Ел Шадай“ или „Всемогъщият“. Какво е значело то за Аврам?
– Засилване на доверието му в Бога и Неговата сила.
– Апел да не ограничава Божието всемогъщество и да вярва, че ще има наследник въпреки напредналата възраст.
2. Защо Бог иска Аврам да промени името си в Авраам („Баща на множество“)?
Промяната в името дава видим израз на силната вяра на Аврам в изпълнението на Божието обещание. Той е трябвало да изиска от слугите да се обръщат към него с новото име. Какво ли са помислили за него, за този почти стогодишен старец, който говори за себе си като баща на голямо потомство, въпреки че все още е бездетен?
IV. ЗАЩО СКЛЮЧВАНЕТО НА ЗАВЕТА С АВРАМ МИНАВА ПРЕЗ ТРИ ЕТАПА
1. Аврам идва от езическа среда и не е възможно изведнъж да се отърси от наслоени представи за света на боговете и взаимоотношенията им с хората.
2. Трябвало е да изпита Божията сила и любов както по отношение на външни опасности, така и по отношение на своите слабости и страхове.
3. Заветът е щял да се предава и на неговото потомство. Затова е трябвало да придобие опит в това отношение, като предава Божиите наставления и обещания на своите слуги.
ОБОБЩЕНИЕ:
Всеки завет с Бог в една или друга степен открива принципите на вечният завет, чрез който се реализира спасителният план. Животът на Аврам разкрива пътя на вярата на човек, който тръгва буквално от нулата. Той излиза от среда, пропита с многобожие и вековни традиции, като отваря сърцето си за гласа на един Бог, Когото не познава. Етапите на сключването на завета се състоят от събития и опитности, които стимулират вярата и чрез които Аврам израства и засилва доверието си в Божиите обещания. Заветните отношения придават стойност и достойнство на болния от грях човек. Ставайки страна по договор с безкрайния Бог, неговият мимолетен живот, надскача нивото на фарса и се сродява с вечността.
