Всичко започна преди една година…
В църквата ни в с. Айдемир вече усилено се говореше за Проекта “ 150 години от Славейковия превод на Библията“. Когато се запознах с подробностите за проекта и с факта, че ще бъде отпечатано копие на Славейковата Библия, стигнах до извода, че тя ще бъде чудесен подарък за библиотеката на нашия университет в гр. Силистра. В университета се изучават доста библейски истории, които се преподават и в училище, Славейков като автор на много произведения също се изучава, а в момента аз учех там. Веднага отправих предложението си към църковния съвет, което беше прието и скоро Библията беше в църквата ни.
Но как да се случи самото подаряване на Библията? Не исках това да стане натрапчиво или принудително, а някак естествено, защото знам, че някои хора имат предразсъдъци към нас, адвентистите. Мислих, молих се по въпроса, докато един ден една от доцентките ми ме покани да взема участие в „Пролетните майски четения“, които се организират ежегодно в университета ни. Трябваше да напиша доклад, свързан с някоя от дисциплините, които изучавахме. И ето тук дойде отговорът на молитвите ми. Една мисъл премина в съзнанието ми: „Ще пишеш за Славейковия превод и в края на доклада си, когато го изнесеш, ще подариш Библията от името на църквата!“
Така и стана. Написването на докладът беше изцяло и само Божие дело (предмет на друга дълга опитност), но само ще кажа, че в края, когато го написах, доцентката ми толкова го хареса, че това стана повод за дълъг разговор, в който да й споделя от къде всъщност тръгва идеята ми. Разказах и за проекта на църквата ни, за отпечатването на копието на Славейковата Библия, за пътуващата изложба, която предстои, и т.н. Тя наистина остана дълбоко впечатлена от работата на църквата ни. В края сподели, че с радост ще посети изложбата, когато пристигне в Силистра. И така дойде денят на четенията в университета. Присъстваха много доценти. Фактите, които цитирах в доклада си, бяха изключително интересни за тях, защото бяха част от специалността им. В края подарих Библията от името на църквата ни, което направи моментът още по-тържествен и вълнуващ.
Една година по-късно пътуващата изложба се проведе в гр. Силистра. Цялата ни църква се молеше за този проект. Бяхме организирани на екипи. Аз бях разпределена за ден, сряда, да бъда в палатката и да съдействам с организацията. Споделих рекламата на страницата си във Фейсбук в неделя, ден преди откриването. С радост забелязах, че веднага перподавателите ми видяха и харесаха публикацията ми. Но изненадата беше пълна, когато още първия ден от изложбата, в понеделник, две от тях веднага са я посетили. Не знаех за това! Научих когато едната от тях вечерта в 22.30ч. написа на стената във Фейсбук, под поста за изложбата, следното, цитирам: „Бях там! Благи домакини, професионални постери – с подписа на Аксиния Джурова, интересна викторина (интерактивната изложба). Текстовете в книжката „150 години „Славейков“ превод на Библията“ , дело на Валери Стефанов, Вася Велинова, Никой Чернокожев и Митко Димитров, са написани увлекателно, с любов … Четат се леко, информацията попива като в жадна за дъжд земя. Отбийте се в павилиона! Ще Ви хареса💕 И подаръци раздават.“ А веднага след това я сподели на собствената си стена във Фейсбук с думите: „ Посетете я, заслужава си!“
Толкова ме зарадва този факт, защото казаното от нея, бе голяма реклама за нас и нашия проект. Радвах се и на това, че моите братя и сестри, начело с нашия пастор Сергей Генов, са успели да оставят в нея такива добри впечатления и да отговорят на всичките й въпроси.
В сряда, когато бях по график, дойде и третата ми доцентка. Тя е специалист по Старобългарси език, с богати знания върху Библията. С интерес и любопитство премина по въпросите на интерактивната дъска, по историческата част на изложбата, а след това обмени мнения и информация с пастор Сергей Генов.
Днес, след всичко, мога да видя как една Небесна ръка начерта пътя и доведе моите три доцентки. Виждам как Бог ги подготви още преди една година, изслушвайки доклада ми и днес без всякакво предубеждение те дойдоха и посетиха изложбата ни. Виждам как този проект стана причина те и много други хора не само да чуят за Библията, но и да я получат като подарък.
Неведуми са пътищата Господни…, и когато ги чертае Той, краят им винаги е успешен и за прослава на името Му, Амин!
Е. Кирова
От миналата година в молитвената група и в личните си молитви се молихме Бог да помогне да се организира и проведе успешно мисионският проект „Библията до всеки дом“ във връзка с 150 години от „Славейковия“ превод на Библията. Настъпи моментът да се организира изложбата, която бе в 5 части – историческа, библейска, интерактивна дъска за проверка на знанията от Библията, експонат на „Славейковата“ Библия и документален филм, който се прожектираше от 18:00 часа в палатката.
Посетителите трябваше да попълнят анкета. На изхода се подаряваше Библия заедно с книгата „Как е възникнала Библията“ ; университетското издание на книгата „150 години „Славейков“превод на Библията“ и книгоразделители с насърчителни библейски стихове.
Още сутринта хората, забързани за работа, минавайки покрай палатката с изложбата, поглеждаха, спираха се, но повечето отминаваха, въпреки нашата учтива покана да влязат и да разгледат изложбата. Но за радост имаше и хора, които проявиха жив интерес към различните части на изложбата. Нашият пастор Сергей Генов старателно, изчерпателно и увлекателно разказваше историята на създаването на „Славейковия“ превод на Библията в Цариград през 1871 година. Ние също се включвахме активно. Интересно за повечето посетители бе да проверят своите познания за Библията на интерактивната дъска с верен отговор отзад, аргументиран с библейски стихове. Някои имаха добри познания и с интерес ги проверяваха. Впечатлена бях от случаите, когато млади приятели на младежи от нашата църква нямаха търпение да проверят знанията си за Библията. Личеше си, че нашите младежи от църквата са свидетелствали успешно за Бога пред своите приятели.
Най-вълнуващо за мен бе посещението на група ученици, ръководени от тяхната учителка. Очите на колежката сияеха. Беше възхитена, въодушевена и открито показваше това. Имаше въпроси на интерактивната дъска, които се оказаха подходящи и достъпни за тях и те се радваха, с любопитство очакваха да видят верния отговор, научиха и нови неща.
Всеки повод да се мисионира трябва да бъде използван. Целта е да се достигнат възможно повече хора, които да чуят благата вест за спасение и вечен живот, а ние да представим правилно нашия Бог на финала на човешката история. Човек е богат със своята цел, със своя собствен дял, богат е не с това, което е взел, а с това, което е дал.
Боряна Кулева
