Атанас Капралов
Снимка: Радио Пловдив
Интервю на Таня Милушева с Атанас Капралов в предаването “Хоризонт до обед“
Националният литературен музей представя фотодокументалната изложба „Да видят всички по света, че българский народ живее…“ в Националния музей „Земята и хората“.
Изложбата е по повод 150 години от издаването на „Славейковата“ библия“ в Цариград през 1871 година.
„България през 19 век е под двойно потисничество – и политическо, и духовно. Обикновено божието слово се проповядва на гръцки език, митрополитите ни са предимно гърци, идеята за нов превод на библията идва точно по това време от т.н. Британско и чуждестранно библейско дружество, което има за цел да се преведе библията за християнските народи, включително и за тези, които са в Османската империя. С това дело се заемат мисионерите д-р Лонг и д-р Ригс – поканен е Петко Славейков през 1864 година в Цариград, където той започва да работи върху превода на Константин Фотинов, който вече е починал. Работи заедно с Христодул Сичан-Николов. Този превод е готов през 1871 година и се слага край на противоречията с нашите диалекти. Тогава в България се говори основно на източен и западен диалект, западният диалект се нарича македонски, а източният е търновският. Видели са перспективата в търновския диалект и от тогава той става официален книжовен език“, каза за БНР Атанас Капралов, директор на Националния литературен музей.
По думите му основното послание, което се отправя и към възрастните, и към младите хора, е, че ние имаме богата духовна история, с която трябва да се гордеем и да градим нашето бъдеще.
