Ивайло Петров
(опитности и нужда за молитви)
Нашата, човешка перспектива винаги трябва да се синхронизира с Бога. Това научихме на нашето 11 мисионско пътуване вчера. Оглеждайки улиците на Рогозен, забелязахме един квартал, който е издигнат малко извън основната част на селото. Дочухме пътьом, че там нямало много хора, само няколко баби. Казахме си: Бог иска да сме последователни, няма значение че е малко по-далеко и трябва да се изпъва баир, а ако са малко хората, то ще поговорим с тях и ще премине в друг район. Често Бог има най-скъпоценните си бисери скрити на закътани места. И ето че стана точно така!!!
1. Срещнахме 2 прекрасни баби, които ни видяха още от далеко и ни се усмихнаха приятелски. Лидка и Митка, както и дядо, който ще нарека Марин, макар че не съм сигурен, защото не чух добре името. Лидка и Митка с радост приеха християнската литература, която им предложихме, водихме прекрасен разговор с тях и дядо Марин. Разговаряхме за надеждата за небето, за нуждата от вяра сред хората, от молитва и съчувствие. Те ни благословиха и упътиха да открием другите хора в квартала и взеха материали, за да занесат на един друг възрастен дядо, който трудно щяхме да открием. Разделихме се сърдечно, но след завършването на квартала се върнахме при тях, молихме се заедно за техните и нашите нужди и извадих камерата и си направихме снимка.
2. Тогава отправяйки се все по-нагоре по хълма стигнахме до къща с отворена врата и пред нея имаше кола. Инстинктивно помолих Ирина да ми подаде единствената здравна книга, която имахме и в този момент на вратата се появиха две жени, около четиридесетте, като едната дойде да разговаряме, а другата продължи своята работа (зимнина). Тя не беше религиозна, не искаше духовни книги, но радостно прие здравната и каза, че тези неща много я интересуват. Тя започна да ни проповядва, че живеем във време в което хората са станали по-зли, че всякакви бедствия се случват, че светът отива към своя край. Ние и цитирахме от Солунците, какво е написано в Библията за поколението на последните дни и тя слушаше заинтригувано. Тогава тя сподели, че няма как да не очакваме зло, след като децата се учат от преобладаващото зло около себе си. Тогава аз и разказах моята история, баща ми алкохолик, пребиваше майка ми. И аз бях решил никога да не вкусвам алкохол още от малък, нито да участвам в хазартни игри и да взема само доброто от неговия живот, обичта към природата планинарството, спорта. Разказах и за мисията ми да информирам хората за превенцията против рак, тъй като баща ми почина от това. Тя беше силно докосната и слушаше с интерес. Споделихме си и някои рецепти, и идеи как да се предпазваме от болести, и че е важно да се молим и вярваме в Бога, без значение че тя не искаше да ходи на църква и да слуша поповете. Прие във края и духовното списание „За да оцелеем“. На връщане като ни видя ни махна и ни пожела успех в мисията ни!
3. Третата ни среща беше с възрастна жена, която дойде бавничко до вратата и когато я попитахме, тя каза, че е започнала да губи вярата си, заради злобата в обществото. Дадохме и подходящи насърчителни книги, но и и разказахме за Божият начин да работи. И че човек най-добре може да познае Божията любов в контраст с човешката злоба и егоизъм. Че ние не трябва да губим пламъка на вярата в себе си, но да се прилепяме към Източника на всяко добро и насърчение! Оставихме я една идея по-усмихната и насърчена!
4. След това поговорихме със следващата комшийка, вярваща жена, която обичаше Бога и с радост четеше духовна литература. Иванка и нейния съпруг Иван. Те почти през сълзи на очи ни казаха, че наистина в Бог единствено има надежда в тези времена, но това трябва да го научат и младите, и е толкова трогната, че ние сме се заели с това свято дело. Съпруга и едър, много висок плещест мъж, очевидно пиян, в началото се приближи гледайки лошо, но като дочу разговора ни лицето му се просветли, усмихна се, здрависа се с нас и потвърди това, което казваше неговата жена. Държахме се достойно с него и той показа най-приятелското си изражение, което аз можех да си представя след като видях първоначалния му вид. Говорихме си и за въздържаността и здравословния живот, тъй като те ни помолиха да се молим за тях за здраве, тъй като не са боледували, но ги е страх.
5. Тук ще спомена два много приятни случая, един сравнително млад мъж, който ремонтираше къщата си и не му се слизаше, нито му се четеше за Исус, но се заинтересува силно, когато му описах съдържанието на книгата на Венони Маринов – Знаеш ли отговора на най-важния въпрос, и за смисъла на човешкия живот. (Благодаря Венони, книгата ти свърши чудесна работа), малко след това я дадохме на просветена учителка, която не беше религиозна, но вярваше в извънземни, и беше моралист и хареса инициативата ни. Друг млад мъж, който пък береше ябълки се отвори след като му казах от кое село съм, те добре познаваха наш брат от там, и заради това той и майка му взеха книги! (Бог наистина Си има хора, които само ние можем да достигнем и никой друг, затова всички трябва да се включим в делото).
6. Тогава извадих камерата и за следващите 2 прекрасни майки имаме илюстрация отдолу 🙂 . И двете с голяма радост приеха детските Библии, и пожелаха да се молим за тях и тяхното семейство. За който се моли едната се казваше Десислава.
7. Срещнахме и един много мил билкар и пчелар, който правеше различни домашно приготвени мазила. С него след свършване на работа се върнахме и поговорихме около час, защото той имаше много истории и не можахме да се разминем само с 2-3 😉 . Но човека беше доволен да си сподели здравния опит, опита от живота си с млади хора.
8. Разбира се, раздадохме и на няколко хора по пътя, но не всички имаха време за разговор. Накрая, когато разбрахме че има още време решихме да обиколим центъра. И там нещеш ли, няколко майки (Цветелина и Симона) бяха около катерушките и пясъчника, където играеха техните деца. Но мен изведнъж ме досрамя да ги заговоря, заради малко провокативното им облекло, да не излезне че им се лепя, въпреки че Ирина беше с мен, така че решихме да си направим един на друг няколко снимки, и когато те ни забележат, да се заговорим и да им предложим безплатен портрет с децата им. Така и стана, те се зарадваха, че ще имат малка безплатна сесия, разменихме си координати и радостни взеха и книги от нас.
9. А през това време пастора с майка ми успяли да намерят човек, който хората обичат като много благ и силно вярващ, и който ги покани да направят група в неговия дом, ако не успеят да уредят нещо с по-голямо с общината. Нашия квартал, който минахме все пак беше краен и доста забутан, другите екипи бяха имали прекрасни опитности с важни личности от селото, но когато четете преживяванията ни, това, което и на нас ни се случи не беше малко. Бог имаше предостатъчно бисерчета на този сух хълм на края на селото!
Умишлено споменавам по едно име на някои от хората, за да може и вие да се включите и да се молите за тях, защото те са едни прекрасни и скъпоценни души! АМИН !!!
