Лейна от Тирол

В центъра на Европа се намира една страна, наречена Австрия. Ако погледнете картата на света, ще я откриете. Западната й част е пълна с планини и клисури и се нарича Тирол. Тя е много красива. Хора от всички краища на света идват тук да се наслаждават на величествените, сурови, но прекрасни сцени и да се катерят по планините. Жителите й са прочути планинари и често човек може да ги чуе как пеят хубавите тиролски песни по стръмните склонове.

Имало едно време един велик френски генерал, който се казвал Наполеон. Той искал да завладее тази територия и да я присъедини към франция. Опитвал много пъти, но хората тук били храбри бойци и защитавали своите планински домове от по-силния неприятел. Много храбри тиролци загинали. Сред тях бил и бащата на Лейна. Затова Лейна живеела с майка си. Научила се да преде вълна, която стрижели от овците и козите, да помага при обработване на парчето земя. Но много често тя се чувствала тъжна и казвала:

– Ех, да бях момче, мамо – колко горда щеше да си с мене! Щях да нося войнишка униформа и да накарам генерал Наполеон да се върне обратно във Франция.

– Моя малка дъще, радвам се, че си такава, каквато си. Опитай се да бъдеш доволна от това, че си една малка жена. Знаеш, мила, че Бог е определил място за всеки един от нас.

– Но, мамо, искам да бъда храбра и силна, за да ти помагам, да работя за теб.

– Е, хайде, ЛЕЙНА, приеми мястото, което ти е отредено. Макар да не можеш да бъдеш воин, може би има друг начин да служиш на своята родина.
И вдовицата избърсвала очите си, при спомена за своя благороден съпруг, който загинал, защитавайки любимия Тирол.

ЛЕЙНА не чакала дълго и се отдал случай да помогне на своята родина. Тя не можела да носи униформа, нито да се бие – и все пак спасила страната си от нашествениците.
Хората от всяко село събирали купчини сухи листа и дърва, за да ги запалят като сигнал, ако неприятелят наближи. Лейна имала навик да се разхожда до хълма зад дома им и да оглежда купчината с листа, събрана на върха му.

От известно време неприятелят никъде не се виждал и хората започнали да смятат, че са се освободили от опасността. Започнали да стават по-весели и безгрижни, забравяйки, че опасността може да ги издебне всеки момент. На Великден празникът погълнал вниманието на всички, с изключение на ЛЕЙНА. Тя мълчаливо се изкачвала към купчинката от листа и дърва. Изкачването било трудно, но тя го правела толкова често, че не чувствала умора. Очаквала да види там войниците, които обикновено стояли на стража. Но къде ли се били дянали? Да, слезли са на веселбата в селото. Проверила дали праханта е суха в кухото дърво. Да, всичко било наред, въпреки че стражите били така небрежни.

Когато Лейна се обърнала да погледне надолу от хълма, чула леко шумолене. Някоя планинска коза или заблудена ов-ца? Заслушала се по-внимателно. И както стояла скрита зад едно изсъхнало дърво, какво мислите че видяла? Двама войни-ка във френска униформа! Те се движели колкото се може по- безшумно. След това, смятайки че няма никаква опасност, по-викали другарите си да ги последват по пътеката.

„Неприятелят! Наполеоновата армия е тук! Но къде са стражите?“ Бързо тя отгатнала намеренията им, „да изненадат пазачите, да ги обезвредят и така да предотвратят запалването на огъня. Хубаво си бяха направили сметките те!“ Не подозирали дори, че има едно момиче, което наистина искало да бъде момче.
Лейна издебнала войниците и бързо дотичала до кухото дърво. Запалила сухите листа в основата на купчината и започнала да тича, за да спаси живота си.

Огънят бързо се разгорял. Пламъците лумнали във въздуха. Планинският склон и долините се осветили от жълти отблясъци. Дърветата, целите пропити със смола, горели буйно. Започнали да се появяват и други огньове – предупреждението било получено. Не от войник в униформа с перо на шапката, а от едно храбро момиче, което обичало своята родина. Френските войници били изненадани. Един от тях видял малката фигурка да тича надолу по склона. Стрелял с пушката си и улучил храброто момиче. Но ЛЕЙНА продължила. С мъка стигнала селото и съобщила на хората за опасността. След това паднала в безсъзнание на земята.

Френската армия бързо се оттеглила. Още един път планините и долините на красивия Тирол били спасени.
А какво станало с ЛЕЙНА ли? Тя не могла да оздравее от раната, но живяла достатъчно дълго, за да узнае, че цялата страна я почита като героиня.

Мислите ли, че едно момче можеше да постъпи по-храбро и да действа по-бързо от Лейна?

Свалете в doc-формат>>