Два ключови цитата:
- Библията разкрива, че Бог е всемогъщ и Той задвижва колелото на историята според своето божествено намерение, което ще доведе до заличаване на злото и установяване на Неговото вечно царство.
- Това е велик Бог, а не идол направен от човешко въображение. Той несамо насочва хода на историческите събития, но може да ръководи и живота ни.
Създаване на Гърция
От къде произхожда името Елини?
Тези пастири се наричат Елини по името на техния родоначалник ЕЛИН, син на Девкалон и Пира единствените човешки същества преживели Потопа
С какво са се характеризирали първите гърци?
Идеалът на гърците е умереността, големите размери не им правят впечатление. Тази любов към мярката във всичко не е празна приказка – тя владее живота на гърка от люлката до гроба. Тя оставя своя отпечатък в гръцката литература и в строежа на малките, но съвършени храмове. Тя е отразена в облеклото на мъжете и в пръстените и гривните на жените. Тя въодушевява множеството, което се тълпи в театрите и го кара да освирква всяка пиеса, нарушаваща този неотменен закон на благоразумието и добрия вкус.
Древните гърци налагат тази умереност дори на своите политици и на най-прочутите си атлети. Когато един голям бегач отива в Спарта и се хвали, че може да стои прав само на единия си крак по-дълго от всеки друг в Елада, населението го прогонва от града, защото се гордеел с подвиг, „който всяка гъска може да извърши по-добре от него“.
Древните гърци, от друга страна, са свободни граждани на стотина независими полиси, най-големият от които има по-малко жители от развито съвременно селище. Когато някой селянин от Ур казва, че е вавилонец, той всъщност смята, че е един от милионите поданици, които плащат данък на царя, владетел на тази част от Западна Азия. А когато някой грък заявява гордо, че е атинянин или спартанец, той има предвид градчето, което е негова родина и което признава за единствен господар волята на народа, събран на агората/ центъра на полиса, пазара.
Следователно, родина за древните гърци е мястото, където са родени и израстнали в игри на криеница сред скалите на градския акропол, където са възмъжали заедно с хиляди други юноши и девойки, чиито прякори са им толкова близки и познати, колкото и на нас са тези на нашите съученици. Тяхна родина е свещената земя, където почива прахът на майките и бащите им и малката къща, приютена зад високите градски стени – безопасен дом за жените и децата им. Завършен свят, заемащ не повече от четири-пет акра скалиста почва. Можем да си представим до каква степен този начин на живот ще повлияе върху делата, словото и мисълта на един народ.
„Наблюдателните съседи“ го принуждава да се стреми към съвършенство, а той още от детските си години знае, че съвършенството е невъзможно без умереност.
Оставало ли е време на древните гърци да се грижат за семействата и работата си, ако трябва да тичат постоянно на агората/ площада, за да разискват обществените въпроси?
Гръцката демокрация признава само една класа, която може да се занимава с управлението – свободните граждани. Полисите се състоят от малко свободни по рождение хора, голям брой роби и неколцина чужденци.
Робите се грижат за кухнята, хлебопекарницата и градското осветление. Те са шивачи, зидари, бижутери, учители и счетоводители. Те ръководят магазините и работилниците, докато господарите им разискват в градския съвет въпросите на войната или мира, или други занимания като театрите.
Чували сме няколко термина за Гърция- Елини, Елада, Гърция, какво е общото между тях? – Отг. културата
Край на Гърция
През IV в. пр Хр. Александър Македонски покорява света. Щом престава да воюва, той решава да облагодетелства целия човешки род с постиженията на гръцкия гений. За да види плодовете му, той се опитва да го присади от полисите и селата, където досега е процъфтявал, в огромните царски резиденции на обширната си империя. Но гърците, изтръгнати от всекидневната гледка на храмовете, от шума и миризмите на кривите улички, загубват своята жизнерадост, а заедно с нея и чудното чувство за мярка, вдъхновявало творбите на техните ръце и умове, докогато са работили за прослава на свободните си градове-държави. Сега те стават занаятчии и се задоволяват със създаването на второстепенни творби. В деня, когато старите градове на Елада загубват независимостта си и се превръщат в част от една голяма нация, древният гръцки дух умира. И никога вече не възкръсва.
Александър иска да постави новосъздадената империя под влиянието на елинския дух. Населението трябва да научи гръцки език и да живее в градове, построени по гръцки образец. Неговите войници стават учители, а някогашните военни лагери се превръщат в средища за разпространение на новата елинска цивилизация. Приливът на гръцките обноски и обичаи се разлива все по-далеч и по-далеч, докато през 323 г. пр.Хр. Александър не умира ненадейно от тропическа треска в стария дворец на вавилонския цар Хамурапи.
Защо ги споделям тези неща? Защото Бог ни избера такива каквито сме и в момента в който преминем граница и променим нашата идентичност, вече не можем да сме полезни на Бога за това дело и трябва да отстъпим мястото си друг.
Създаване на Рим
Как е възникнал Рим?
Разказите за основаването на Рим, писани осем века по-късно, когато малкото селище вече е център на империята, са само прекрасни предания, които нямат нищо общо с историята. Забавно е да се чуе, как Ромул и Рем са прескачали оградата на своите градини, но основаването на Рим е било много по-прозаично. Отначало Рим е бил едно място, удобно за натурална размяна и търговия с коне. Той се намира всред равнините на Централна Италия, а Тибър дава пряк достъп до морето. Пътят север-юг пресича реката по един брод, който е използваем целогодишно. Първият мост над реката, т. нар Pons sublicius, е построен по времето на четвъртия римски цар Анк Марций (640 – 616 г. пр. н. е) и свързва за първи път Рим с хълма Яникул. Седем малки хълма, разположени покрай нея, създават за жителите естествена защита както срещу враговете им от планините, така и срещу тези отвъд хоризонта на близкото море.
Елините идват, за да търгуват, но остават и да просвещават, защото разбират, че латините, населяващи околностите на този град, са много любознателни и желаят да научат всичко, което може да им бъде от полза. Латините веднага осъзнават големите предимства на писането с азбука и възприемат гръцката като я видоизменят.
В първите години от своята история Рим е единственият здраво укрепен град в Централна Италия, но той дава винаги подслон и гостоприемство на латинските племена в случай на нападение. Последните скоро съзнават предимствата от тясното единение с толкова могъщ съсед и се опитват да намерят основа за сключване на отбранителен и нападателен съюз с него. Останалите народи: египтяни, вавилонци, финикийци, дори гърците, биха искали от „варварите“ безусловно подчинение, но римляните виждат по- далеч. Те дават на чужденеца възможност да стане техен партньор в една обща „res publica“, в държава, основана за общото благо. „Искате да дойдете при нас ли? – казват те. – Заповядайте! Ще ви приемем като пълноправни римски граждани. В замяна на това предимство, искаме от вас да воювате за нашата страна, наша обща родина, когато е необходимо.“
„Чужденците“ ценят това великодушие и доказват признателността си със своята неизменна вярност. Когато някой гръцки град бъде нападнат, те бързат да избягат от него колкото е възможно по-скоро. Защо биха защитавали полис, който за тях е само временно местопребивание, нещо като странноприемница, където ги търпят само докато си плащат сметката? Но когато врагът застраши вратите на Рим, всички латини се стичат да го отбраняват. Заплашена е тяхната родина, тяхното домашно огнище дори ако живеят на сто километра далеч от него и никога не са виждали свещените му седем хълма.
Никакви разгроми и поражения не променят чувствата им. В началото на IV в. пр.Хр. дивите гали нахлуват в Италия, разбиват римската войска при р. Алия и стигат до самия Рим. След като го завземат, те очакват, че римляните ще дойдат да молят за мир. Нищо подобно. Скоро галите се виждат заобиколени от едно враждебно население, което прекъсва снабдяването им с продоволствие. След седем месеци глад, те са принудени да се оттеглят. Политиката на Рим да се отнася с чужденците като с римляни доказва своята целесъобразност. Градът се въздига отново, по-силен от всякога.
Римляните разчитат на всеотдайното и сърдечно сътрудничество на един народ от свободни граждани.
Падението на Рим
Октавиан е един много мъдър млад мъж, който се пази от грешките на своя прочут вуйчо Цезар/който взема редица мерки за доброто на народа които му спечелват ненавистта на властните и силни хора в държавата/. Той знае колко мнителен е народът, затова се показва скромен в своите искания след връщането си в Рим. Заявява, че ни най-малко не желае да бъде диктатор и се задоволява с титлата „достопочтен“, но когато сенатът го провъзгласява след няколко години за „август“, т. е. За „свещен“, той не се противопоставя, както и по-късно не възразява, когато простолюдието го нарича „цезар“, а войниците му, свикнали да го смятат за свой военачалник, го обявяват за император. Римската република се превръща в империя, без обикновеният римски гражданин да е усетил тази промяна.
През 14 г. пр.Хр. положението на Октавиан като всевластен господар на римския народ е толкова затвърдено, че Рим му отдава почести, запазвани до този момент единствено за боговете, а наследниците му стават автоматично императори – абсолютни владетели на най-голямата империя, която светът някога е виждал.
Как биха могли да схванат надвисналата опасност? Рим е запазил все още някогашното си величие. Павирани пътища свързват отделните провинции на империята. Стражите са зорки и безмилостни към разбойниците, а границите изглеждат здраво отбранявани срещу нашествията на варварските племена от Северна Европа. Целият свят е подвластен на могъщия Рим. Редица учени мъже работят денонощно, за да поправят грешките на миналото, като се опитват да възстановят по-добрите условия, съществували в ранната република.
Но понеже дълбоките причини за упадъка не могат да се премахнат, преобразованията са невъзможни. От началото до края на своето съществуване Рим е един град-държава, като Атина и Коринт в Древна Гърция. Тази държава е достатъчно силна, за да доминира в Италийския полуостров, но дълготрайното й господство над целия цивилизован свят е политически невъзможно. Римските младежи гинат в непрестанни войни, земеделските стопани са разорени от данъчното бреме и продължителната военна служба. Те стават професионални просяци или отиват да слугуват на богатите земевладелци единствено срещу подслон и храна, като по този начин се превръщат в крепостни – злочести човешки същества, които не са нито свободни граждани, нито роби, но са привързани като дървета или добитък към имението на своите господари.
Империята, държавата става всичко. Обикновеният гражданин постепенно се смалява до нула. Що се отнася до робите, те слушат проповедите на ап. Павел и следват учението на скромния назаретски дърводелец. Те не въстават срещу господарите си защото Исус ги учи на кротост и покорство не се интересуват от този свят на страдание а се интересуват как да заслужат Небесното царство.
Първите императори следват традицията на водачеството, дала някога толкова голяма власт на племенните вождове, но владетелите от 2 и 3в. са казармени императори професионални войници, които се крепят на престола само благодарение на личната си охрана, наречена преторианска гвардия. Те се сменят със страхотна бързина – убили предшественика си, биват убити на свой ред, щом съперникът им забогатее достатъчно, за да подкупи преторианците.
В това време варварите заплашват северните граници. Понеже вече няма никаква римска войска, която би могла да ги спре, Рим започва да използва чужди наемници, обаче често наемникът варварин е едноплеменник на неприятеля и следователно се бори срещу него с твърде малко усърдие. Тогава римското правителство решава да разреши на някои варварски племена да се заселят в пределите на империята като федерати*. Други се възползват самоволно от това разрешение. Скоро пришълците започват да се оплакват от алчните римски бирници, които ги ограбват безмилостно и понеже правителството не се вслушва в техните оплаквания, варварите тръгват към Рим и настояват за изпълнение на исканията си.
