“Ела и си почини” – 17 – 23 ІV 2020

Една прекрасна сутрин се събудих и веднага се учудих на необичайната тишина в къщата. Оказа се, че тригодишната ми дъщеря я няма. Братята ѝ си играеха спокойно, но нея не можех да намеря никъде. Повиках я по име, чудейки се къде ли може да е.

– Талия, къде си? – гласът ми отекна в къщата, но отговорът беше тишина. Обиколих някои от стаите, но нямаше и помен от нея.

Най-сетне чух тъничко гласче.

– Мамо… – Главичката ѝ се подаде иззад червения ми стол. – Виж!

Тя държеше книгата с утринни бдения и беше отворила страницата, на която се виждаше Исус, слизащ към земята заедно с ангелите Си…

Свалете материала в pdf-формат>>

0 0 votes
Оцени тази публикация
Запишете се
Уведомете ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
View all comments
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x