Докосването е малко нещо, толкова леко и нежно, че трудно можете да си представите – как така ще се почувства по целия свят! И все пак, това е възможно.
Спомнете си за Морзовата азбука. Знаете ли колко кораби са били спасени след откриването й? Щом корабът изпаднел в опасност, радистът само докосвал ключът и изпращал сигналите S О S, а вестта достигала до някой далечен кораб, който бързо се притичвал на помощ.
Или пък помислете си за телефона. Вдигате слушалката – това е само едно докосване, нали? – и можете да говорите с приятели от другия край на света.
Ако пожелаете, докосвате малкия бутон на стената и стаята се облива в светлина. Само с едно докосване, ако жиците са свързани правилно, можете да осветите и дома на съседите, целия град или цялата страна; или целия свят! И това го прави само едно докосване!
Но не за такова докосване искам да ви разкажа сега, а за едно по-друго, даже съвсем различно докосване. Докосване от ръката на едно момче!
Преди около стотина години в Бостън живял младеж, който бил чиновник в магазина за обувки на своя чичо. Никой не му обръщал особено внимание. Бил просто добро момче, което помагало в бизнеса. Хората мислели, че може би някой ден той ще наследи магазина на чичо си. Най-доброто, което виждали в него било – един добър продавач на обувки.
Един ден човек, на име Едуард Кимбъл, влязъл в този магазин за обувки и поговорил с момчето в задната стаичка. Разказал му за любовта на Исус и за това – как копнее Исус и за неговата любов. След това Едуард Кимбъл поставил ръка на раменете на момчето и го помолил да отдаде сърцето си на Господа.
Момчето се трогнало от това благородно докосване и милите думи. Отдало сърцето си на Исус веднага.
Това било велик момент – моментът, когато Дуайт Муди се обърнал към Бога.
На 19 годишна възраст той отишъл в Чикаго, където, две години по-късно, наел празен салон и започнал да работи с бедните деца в този град. Излизал сам по улиците и ги събирал при себе си. Говорел им за Спасителя, Когото толкова много е обикнал. В онези дни Дуайт не бил проповедник, но започнал да провежда богослужения и за родителите на тези бедни дечица, като спечелил стотици от тях за Христос.
Делото на Муди се разширявало все повече и повече. Хиляди се стичали да го слушат. Пътувал из цяла Америка, след това отишъл в Англия и там проповядвал пред големи събрания. За него се казва, че той е „довел“ в Божието царство повече хора, отколкото който и да било друг през християнската ера. Неговата цел в живота бе – мъже и жени да служат на Бога с цялото си сърце, ум, душа и сила. От собствената си мощна ревност той запали огньове, които все още пламтят в сърцата на хората. Поведе Гренфел към неговото велико дело в Лабрадор, с всичките му чудесни резултати.
Муди съгради големи училища, в които много момчета и момичета са получили християнско възпитание. Вдъхнови изграждането на множество църкви и мисии в различни страни. Днес неговата памет се почита в целия свят. Хората все още говорят за него като за един от най-великите евангелисти, някога проповядвали Божието царство.
И всичко това – от едно докосване на приятелска ръка върху раменете на едно момче!
Това наистина е докосване, което е почувствано от целия свят!
Може би и ти някой ден можеш да докоснеш някой друг. Само една-едничка дума, изговорена за Исус, едно добро дело или усмивка, една малка книжка, дадена приятелски и с любов. Такова нещо никога не ще бъде забравено и кой може да каже колко добро би извършило то? Това ще бъде като камъче хвърлено в езеро, което изпраща вълнички все по- нататък и по-нататък, чак до другия бряг.
