Игнат Пиров, с. Буковлък
Матей 7:7а „….Искайте и ще ви се даде.“
Бях на 10 години в далечната 1992 год, когато се проведе евангелизация в село Буковлък, област Плевен. За моя радост у нас преспаха четири човека от хористите, които пееха на евангелизацията. Пасторът говори за идването на Исус. В темата се говореше как родителите да довеждат децата си в църквата, за да може когато пораснат, да бъдат с Бог. Дори ако родителите не идват на църква, децата да дадат свидетелство и един ден да видят родителите си в църквата. На мен ми направи впечатлението темата за идването на Исус, че Той ще се завърне на тази земя! Бях загрижен, макар на 10 години сърцето ми бе докоснато от Божието слово. Пасторът спомена, че не се знае кога, но ще имаме нова църква. Започнах да се моля на Бог. Дадох обещание пред Него, да се кръстя един ден в новия молитвен дом. Казах Му: „Нека да съм първият, така ще разбера че ще съм спасен!“
Минаха 7- 8 години, напредвах духовно, а църквата към 2000-та година беше готова. Но имахме проблем, нямахме акт 16, за да открием църквата. Исках да бъда кръстен, и ми казаха, че в новата църква ще се състои кръщение. Вярата ми погледна към обещанията на Бог, знаех че докато влезем в молитвеният дом аз ще се подготвя за кръщението.
Дойде 2001 година. Октомври месец влезнахме в църквата. Обявиха, че на 23 февруари 2002 година ще имаме кръщение. В деня, когато влезнахме в църквата, на другата седмица се разбра, че акт 16 е задействан и на 23 февруари ще открием църквата официално, ще ни дадат ключовете и тогава ще се състои кръщението.
Дойде 23 февруари. Църквата беше препълнена. Откриване и кръщение на 15 човека. Хорът пееше, преоблякохме се всички кандидати за кръщение. Започна молитвата преди ритуала, казахме „Амин!“
Когато пристъпихме към ритуала, аз бях някъде 5-и или 6-и. Имаше други преди мен, с голямото желание да бъдат първи. Но пасторът дойде при мен и каза: „Игнате, ти си от малък в църквата и ще си първият кръстен.“
Когато каза „Ти ще си първият кръстен“, аз започнах да плача. Никой не знаеше защо плача. Спомних си как преди 10 години се помолих и Бог направи така в провидението Си, че ме доведе в църквата, за да се кръстя първи, при нейното откриване.
Каква голяма любов и Божия милост! Бог чува всяко сърце, което го моли с вяра. Вярата ми бе безусловна и Бог нареди обстоятелствата за мен. Детето на църквата получи опитноста да чака Бог 10 години да изпълни намерението Си.
Бог знае защо забавя отговора на нашата молитва. Нека нашата вяра в Христос да не угасне! Дерзайте, Бог знае мислите които мисли за нас, мисли за добро, за да ни даде бъдеще и надежда! /Еремиа 29:11/
На 23 февруари 2002 година бях най-щастливият човек на земята. Търсете Бог за намеса в живота ви! Скрийте се в Христос и ще имате успех.
Свалете в doc-формат>>
