Това е истинска история за две момчета и една котка. Случи се преди много години в град Бат, Англия. Момчетата бяха дошли заедно със своите майка и сестра от Уелс, за да посетят евангелизаторските събирания, които се провеждаха в града в голяма палатка. Семейството не беше много заможно и парите им бяха доста оскъдни. Тъй като не можеха да си позволят по-дълга ваканция, чувстваха, че това пътуване до Бат е нещо прекрасно и се наслаждаваха на всеки момент.
В четвъртък сутринта майката повика момчетата при себе си и им каза, че на следващия ден трябва да си тръгват. Бъки и Уили бяха крайно разочаровани. Не можеха да разберат защо трябва да заминават, след като другите хора остават. Не мислеха, че това е справедливо и умоляваха майка си да останат още. Но тя им напомни, че нямат повече никакви средства и затова ще трябва да се приберат вкъщи.
– Не можем ли да помолим Исус да ни изпрати пари? – попитаха момчетата. – Той има много и сигурно ще иска да останем още.
– Разбира се, че можем да Го помолим – отговори майка им.
На следващата сутрин – в деня, когато трябваше да си тръгнат за вкъщи — те коленичиха и помолиха Исус да им изпрати 15 долара. Това бяха много пари, достатъчно, за да останат и през уикенда. След това отидоха в голямата палатка. Вярваха, че Исус ще отговори на молитвата им и затова не казаха на никого, че ще трябва да си тръгнат още същия ден, дори не се сбогуваха.
Дойде следобедът! Специалната програма за деца свърши и момчетата се отправиха обратно към квартирата. Пари все още нямаше. Изглеждаше, че трябва да приготвят куфарите.
За да стигнат до мястото, където бяха отседнали, момчетата трябваше да преминат през целия град. Обикновено вървяха по главната улица, но този път решиха да свърнат край един полукръг от големи къщи. В онези дни по ъглите на улиците имаше кабинки, на които се поставяха обяви. Децата обичаха да си играят около тях. Докато се бяха заиграли около една, 10-годишният Бърти внезапно извика:
– Уили, виж!
Той посочи голяма обява, залепена на къщата на някакъв доктор точно срещу кабинната.
Уили пресече улицата и двете момчета прочетоха:
ИЗГУБЕНА Е
ценна персийска котка.
Който я намери и я донесе на този адрес,
ще получи възнаграждение 15 долара.
Вълна на възбуда като от електрически ток премина през двете момчета. Невероятно! Награда от 15 долара! Ами че това бяха точно толкова пари, колкото поискаха от Исус. Двете момчета като че ли вече напипваха парите в джоба си. Е, сега вече могат да останат! Колко доволна щеше да е майка им! Единствената трудност беше, че трябва да открият изгубената котка.
– Ще я намерим! – каза Уили, изпълнен с надежда.
– Ще я намерим!
Но къде? Тя можеше да е навсякъде в този град! Знаеха само това, а имаха и съвсем малко време за търсене, защото след час или два трябваше да освободят квартирата.
Докато вървяха по улицата, си говореха как да открият тази „скъпоценна“ котка. В един момент това им се стори невъзможно, а в следващия почти я чуваха как мърка.
Не бяха се отдалечили много, когато от едно ъгълче някакъв звук ги накара да замръзнат на място от изненада.
– Мяу! Мяу!
Спогледаха се. Възможно ли е? Нима това е…? Погледнаха изненадано към мястото, откъдето се чуваше звукът. Да, на¬истина! Там, в дъното, мърдаше някаква котка. Изтичаха на¬долу по стълбите и видяха голяма, красива персийска котка. Обаче беше толкова голяма, че момчетата не събраха кураж да я докоснат.
– Това трябва да е котката на доктора – прошепнаха те. – Но как да я хванем?
– Стой тук и я наблюдавай, докато аз изтичам до къщата! – предложи Върти.
Докторската къща беше наблизо. След няколко минути той се върна със слугата на доктора. Да! Това беше изгубената котка!
С голяма радост момчетата се върнаха при майка си с петнайсетте долара в джоба и разказаха как Исус е отговорил на молитвите им.
Майка им отложи приготовленията за прибиране вкъщи и всички останаха, докато събранията приключиха.
Искам да ви кажа и още нещо: сега Върти и Уили са мисионери в Африка!
