Ако живеете край морето, знаете какво е спасител – на лодка. А ако не живеете, сигурно сте чували за нея или може би сте я виждали нарисувана някъде.
Спасителните лодки не са просто част от корабите. Направени са, за да се използват. И причината, поради която малцина от нас са ги виждали е, че ги пускат в морето само по време на буря или опасност, често пъти в най-тъмните часове на нощта, когато повечето момчета и момичета сладко спят.
Никога не съм виждал спасителна лодка, спусната в морето в зимна буря, но колко ли е вълнуващо да гледаш как тя се бори с вълните! Да наблюдаваш храбрите спасители, изоставили топлите си домове, може би и удобните си легла, как заемат място в нея, за да изпълнят своя дълг. Да чуеш командата за спускане, да видиш как лодката със своя скъпоценен човешки товар се плъзга сред помитащата морска буря! Бих стоял цяла нощ за такава гледка, а вие?
През 1786 г. в Бамбароу, Англия, била пусната първата спасителна лодка. Оттогава животът на хиляди хора е бил спасен от смърт благодарение на храбрите мъже от Станцията за спасителни лодки.
Но макар да са се спасявали много хора, имало е и жертви. От време на време лодките се обръщали в бурното море и екипажът загивал. Днес тези лодки са направени така, че да не потъват, а да се изправят, като се обърнат. Но въпреки това спасителите винаги рискуват живота си, когато излязат в открито море. Те не знаят кога бурните вълни ще разбият
Наистина, няма по-достойни за нашето уважение и почит хора от храбрия екипаж на спасителните лодки. Когато в тъмните зимни нощи вятърът вие, можем да ги споменаваме в молитвите си.
Но има и други спасители, които рискуват живота си в „бурното море“.
Животът е като бурно море, нали? И всички хора на този свят могат да бъдат сравнени с кораби, плуващи по него. Има големи кораби. Има и малки кораби. Има ладии и яхти, а също и съвсем мънички лодки. Някои гордо плуват по водите, други се борят с бурите на трудностите и проблемите, в лодката на трети вече влиза вода от трудното пътуване, а четвърти са се натъкнали на подводни скали и потъват.
Навсякъде около нас днес има нужда от спасители. Какво можеш да направиш ти? Дали твоята малка „лодка“ може да стане спасителна и да помогне на човек в нужда?
На много мъже и жени с благородни сърца им е хрумвала тази мисъл. Вероятно сте чували за някого от тях. За Джордж Мюълър, например. Сърцето му било трогнато от съчувствие към всички бедни малки дечица, останали сами върху вълните на великия океан на живота, когато техните бащи и майка са умирали. Като виждал нуждите им, направил от себе си спасителна лодка и тръгнал да им помага. За тази работа Бог чудно го благословил. През първите сто години от откриването на неговото прочуто сиропиталище в Бростоу повече от 20 000 бедни малки сираци намерили там убежище. За това време и само в отговор на молитвите му били подарени 15 милиона долара, за да се плащат разноските. Мисля си, че Джордж Мюълър бил един от личните Божии спасители!
Докато бил студент по медицина, доктор Бърнардо видял как единадесет малки лондонски бездомници спят в някакъв канал под открито небе. За него те били като малки лодки, потъващи в океана на живота. Решил да направи всичко необходимо, за да ги спаси. Затова поставил началото на нещо, което и до днес е познато навсякъде като Домовете на доктор Бърнардо. Това се случило преди много години. Оттогава повече от 120 000 момчета и момичета са били приети, хранени, обличани и възпитавани там. „Свободен достъп за всяко изоставено дете!“ – това било мотото, което докторът поставил над вратата си и никога не го забравил.
Обикновено в дома идвали около пет деца всеки ден. Каква удивителна животоспасяваща работа! Сигурно Бърнардо и всичките му себепожертвователни помощници са принадлежали към благородната армия на Божиите спасители!
Сигурно сте чували и за Уилям Бут – човека, който поставил началото на Армията на спасението. Когато бил малко момче, виждал деца да просят по улиците хляб. „Тези мънички, тласкани от бурята на живота души, мислел си, се нуждаят някой да ги избави!“ Затова станал спасител. Започнал да проповядва на открито и изпращал новоповярвалите да помагат на бедните, гладните, отхвърлените и затворниците. Постепенно делото му се разраснало, като хиляди го следвали в желанието си да помагат на намиращите се в нужда.
За една година Армията на спасението доставяла на гладните хора повече от 20 милиона порции храна.
Освен това тя се грижела и за многото бедни майки и нуждаещи се деца, както и за безработните мъже и за бившите затворници, които желаели да започнат нов, по-добър живот.
Колко удивителни дела за многото загиващи хора са извършили генерал Уилям Бут и неговите верни приятели със своите спасителни лодки!
Може би си чувал и за човека, наречен Пребендари Карлайл. Като младеж той почувствал, че Бог го призовава да бъде един от Неговите спасители. Затова заедно с група християнски работници отишъл в бедняшките квартали на Лондон и там започнал работа. Но хората не искали да бъдат спасявани и „дъжд“ от зелеви кочани и развалени плодове „се сипел“ върху тези храбри и любезни вярващи. Минало време обаче, положението се променило и мнозина доживели да благославят службата на прекрасните работници от основаната Църковна армия.
За една година тази организация от Божии спасители осигурила за бедните мъже и момчета повече от 600 000 легла в чисти общежития и домове и повече от 120 000 за жени и момичета. Били направени повече от 100 000 посещения на I затворници в техните килии, извършена била и много друга работа. Може ли някой да каже колко лодки не са потънали благодарение на този всеотдаен труд на милост и любов?
След това идва ред на Уилям Уилбърфорс. Преди 150 години той защитавал робите. Гледал на тези бедни, отхвърлени и зле третирани хора така, както спасителят гледа на корабокрушенците в морето. А те били точно това – тъжни корабокрушенци. Оскърбявани, бити и гладни, отделени от своите домове и близки и уморени от работа почти до смърт! Техните малки лодки със сигурност потъвали. Колко се нуждаели някой да им се притече на помощ! Уилбърфорс чул техния вик и откликнал. Той посветил целия си живот за осигуряване на тяхната свобода по цялата Британска империя.
Ейбрахам Линкълн, друг член от „екипажа“ на Божиите спасители, извоювал свободата на всички роби в Северна Америка.
Дейвид Ливингстън отдал живота си за Африка. Той е още един от великите хора, помогнали робството да се премахне. Когато видял ужасния начин, по който арабските търговци на роби третирали бедното местно население, решил, че ще направи всичко по силите си, за да сложи край на този ужасен терор. Станал водач на голяма армия от мисионери, които навлезли в тези страни, за да разкажат на хората красивата история за любовта на Исус към тях.
Лодките на Божиите спасители са стигали до всяка страна, за да участват по най-различен начин във великото дело на спасението – не само в Африка, но и в Индия, Китай, Южна Америка, дори в далечните острови на Атлантическия океан. Навсякъде по света, където са ходили и където все още отиват, те носят вест на любов, надежда и спасение за хиляди, чиито малки лодки на живота иначе биха потънали в мрак и отчаяние.
Искаш ли и ти да бъдеш спасител? Може никога да не си слагал спасителен пояс или никога да не си плувал храбро в бурното море, опитвайки се да помогнеш на човек в беда. Но можеш да помогнеш в работата за спасяване на човешки живот точно както правят и спасителите в морето. Има толкова много корабокрушения в океана на живота! Близо до теб ще потънат много малки лодки, ако не им помогнеш. Може да не си Уилбърфорс и Ливингстън, Бърнардо или Линкълн, но няма причина да не можеш да вършиш каквото е по силите ти там, където се намираш. Кой знае какво ще направи Бог от теб, когато пораснеш!
Може да си съвсем малък и да си мислиш, че изобщо няма как да помогнеш на никого. Но изненадващо е колко много благословения може да донесе в живота на хората дори едно малко дете! Знаеш ли, няма нищо толкова окуражаващо, нищо, чрез което загрижените хора бързо да забравят своите трудности, както усмивката на едно малко дете! Няколко хубави и топли думи, казани с обич, услужливите детски ръчички и крачета, нещата, които само едно дете може да направи, понякога много по-успешно прогонват тъгата и облекчават уморените сърца, отколкото дузини лекарства, предписани от лекаря. Опитай се да направиш това за своята майка, когато е много уморена, за татко, когато е потиснат, или за своите приятели в училище, когато са „кисели“ или притеснени.
Не чакай, докато пораснеш, за да станеш един от Божиите спасители. Можеш да бъдеш такъв още днес!
