Род остави лопатата и избърса прашното си и запотено лице. Огледа земята, която обработваше. Почвата беше мокра и черна, точно от каквото се нуждаеха доматите. „Утре ще приключа! – помисли си той. – После ще разбия буците и ще я наторя. Трябва още тази сед¬мица да я приготвя за засаждането на разсада.“
Род тръгна към бараката. Погледна надясно през оградата и забеляза съседа си Брент Тейлър сръчно да копае. Момче¬то прекъсна за момент работата и приятелски помаха с ръка.
- Здравей! Какви домати смяташ да посадиш, Род?
Момчето го погледна объркано и леко разтревожено:
- Още не съм решил.
И без да каже повече нищо, се обърна и тръгна към къщата. След няколко минути, все още намръщен, той седна на масата.
– Какво става с теб, синко? – попита го баща му. – Намръщил си се като буреносен облак.
– Момчето, което отскоро живее до нас – започна Род ядосано – се записа в юношеския градинарски клуб. На срещата вчера ръководителят каза, че на панаира на градинарите за нас ще има специален щанд. Това много ни зарадва. После всеки реши какъв зеленчук да отглежда. Аз казах, че ще посадя домати.
Татко кимна с глава одобрително:
Добър избор си направил – каза той. – Тази почва е чудесна за отглеждането им. Но какво общо има това с новото момче?
– Другите момичета избраха различни зеленчуци: краставици, чушки, моркови… Брент каза, че и той иска да отглежда домати. Просто копира мен! Мисли си, че ще му помагам просто защото живее до нас.
Бащата на Род го погледна:
– Мисля, че имаш лошо отношение към него. Да не би да се страхуваш малко от конкуренция?
Род изсумтя:
– Сигурен съм, че ще повтори всичките ми идеи. Не знае много неща за градинарството, защото е от Казнас, а там се отглежда предимно пшеница. Там няма градини като нашите в Охайо. Пък и Бред вече ме попита какъв сорт домати смятам да засея.
– Можеше да му кажеш кои сортове са най-подходящи за нашите условия – намеси се мама. – Тогава той сам щеше да направи своя избор.
– Нямам намерение да му помагам да спечели наградата – отвърна сърдито Род. — Никой не го е карал да отглежда точно домати. Ще го оставя сам да си избира сорта.
Брент скоро разбра какво е отношението на Род към него и затова вече не му задаваше никакви въпроси.
Двете момчета работеха усилено. Но никога не обсъжда¬ха каквото и да е.
Една сутрин Род откри три от най-хубавите си домати паднали на земята, сякаш някой ги беше отрязал. Внимател¬но ги огледа, а после погледна към Брент подозрително. Въз¬можно ли е той да е виновен?
- Хей! – извика Род. – Ела да видиш! Някой е отрязал i колко д омата.
Брент прескочи ниската ограда и погледна.
- Червеи! – отговори след малко той. – Аз поставям изрязани отдолу и отгоре консервени кутии около всяко стъбло при земята. По този начин ги запазвам от вредни насеко Така правехме в Канзас. Ако искаш, все още можем да разкопаем около растенията и да ги заровим около тях.
Род се изчерви и се чувстваше доста неловко, докато работеха заедно. Те внимателно прекопаха около корените на доматите. Брент видя два големи червея и ги изхвърли в кофата за боклук.
- Да се надяваме, че това са злосторниците! Но може да има и други. Консервните кутии ще предпазят стъблата на доматите.
Минаха няколко седмици. Момчетата редовно се грижеха за градините си. Доматите на Род цъфнаха по-рано, но Брент имаше вече вързал плод. Не след дълго и двамата имаха много зелени доматчета. Докато растяха и зрееха, Род нетърпеливо ги наблюдаваше. Просто искаше много той да спечели тази награда!
Една нощ имаше силна буря. Валя проливен дъжд и духа силен вятър. Когато на сутринта Род отиде в градината, две от неговите растения бяха прекършени. Погледна през оградата. Доматите на Брент стояха все така хубави. Когато ги загледа по-внимателно, видя по една пръчка до всяко растение.
- Как не се сетих по-рано! – промърмори Род.
В това време излезе и Брент. Погледна през оградата и каза:
– О! Каква беда! Трябваше да ти кажа да завържеш стъблата за пръчки. Така правехме в Канзас. Там често духа силен вятър. За завързване трябва да се използват само найлонови ленти. Те са достатъчно здрави, за да държат стеблото и не могат да го наранят, като конеца например. Искаш ли да ти помогна да ги изправим?
– Да, благодаря ти! – отговори Род и погледна смутено Брент. – Но първо искам да ти кажа нещо. – Ти ме накара да се засрамя. Бях побеснял, защото реши да отглеждаш домати. Мислех си, че ще копираш всичко от мен. Но всъщност ми помогна и ме научи как е най-добре да се отглеждат доматите. Не знам защо го направи, след като се държах толкова подло с теб. Искам да ти кажа, че много съжалявам!
Брент се усмихна:
- Но нали това е целта на клуба! Да си помагаме един на друг. Ако всеки работи за себе си, не е необходимо да се събираме и да членуваме в клуб. Радвам се, че можах да ти помогна.
От този ден нататък двете момчета станаха много добри приятели. Работеха заедно всеки ден и споделяха идеите си.
И тогава в градината на Брент се случи нещо ужасно! Две кучета преследвали котка в двора му. Гонели се насам-натам из градината. Едрите червени домати бяха паднали на земя¬та. Повечето от стъблата им бяха счупени.
- Е, всичко свърши! – въздъхна Брент, след като изгони кучетата от двора си. – Панаирът е следващата седмица. Ня¬мам достатъчно домати, за да се представя. Но ти трябва да спечелиш!
Род се противопостави:
- Не! И двамата ще се представим! Ти все още имаш здрави домати. Ще вземем най-хубавите от двете градини и ще се представим заедно. Ако не се съгласиш, и аз няма да участвам!
В деня на изложбата всеки минаваше до кошницата, пъл¬на с едри, червени домати, и се наслаждаваше. Пред нея имаше надпис: ДОМАТИ ОТ ДВАМА. Род и Брент бяха щастливи. Съдиите закачиха синя панделка на кошницата им. Това означаваше, че бяха едни от най-добрите земеделци!
Свалете текста към детската история>>
