В продължение на години имало големи проблеми в училището. Момчетата, които не се интересували от религия, се подигравали на вярващите и ги тормозели.
После настъпила промяна. Добри хора в близкото село започнали да се молят за момчетата в училище. Поканили някои от тях в домовете си и скоро, и те започнали да се молят. Молили се за другите момчета, за училището си и за тях самите. Било прекрасно.
След известно време момчетата, които се молели по домовете, започнали да се молят и в училищните стаи. Поканили и други да се присъединят към тях и скоро настъпило чудно оживление.
Вместо да си говорят за спорт, състезания и хазарт, тези момчета започнали да говорят за мисионирането. По това време (1806 година) започвали да пристигат новини за из-пратени първи мисионери от Англия, които да проповядват евангелието в езическите страни. Така момчетата говорели за Уилям Кари и неговото дело в Индия и за основаването на първите чуждестранни мисии в тази страна. За раждането на Британското и Чуждестранно библейско дружество през 1804 г., само две години преди това.
Два пъти седмично, в сряда и събота, една групичка от тези момчета отивала под кленовите дървета на една поляна. Там си говорели за удивителните неща, които ставали в техните дни. След това се молели и просели от Бога помощ – да могат и те да разберат какво трябва да направят.
Един съботен следобед петима от тях били на полянката: Самюъл, Джеймс, Френсис, Харви и Байрън. Внезапно разговорът им прекъснал от приближаващата се буря. Светкавици ослепявали небето, последвани от оглушителни гръмотевици. Завалял силен дъжд и момчетата се затичали към най-близката купа сено като се притискали един до друг, за дa се подслонят.
Но макар около тях да бушувала бурята, те не прекъснали разговора си. Продължили да обсъждат нуждите на хората от далечните езически страни. Самюъл предложил да отдадат живота си на Бога, за подпомагането и изпращането на светлината на евангелието в тези земи. След това отново се помолили.
Тази среща днес е известна като прочутото „молитвено събрание в купата със сено“, в двора на Уилямс Колидж в Нова Англия (Америка), през август 1806 г.
Каменен паметник е построен на това място, показващ купата със сено от една страна и земното кълбо отгоре. Не-отдавна самият аз стоях край този паметник и благодарих на Бога за онези пет мили момчета.
Молитвеното събрание в купата сено е поставило началото на Американските чуждестранни мисии. Всичките пет момчета станали мисионери – едни в родните си страни, други в чужбина. Четири години по-късно, като пряк резултат от това необикновено молитвено събрание било образувано Американското чуждестранно мисионерско дружество. Последвали други дружества. От него възникнало и Американското библейско дружество и т.н. и т.н.
Кой може да каже колко хора са били благословени след онзи бурен ден – и то само защото пет момчета се помолили в една купа сено и отдали сърцето си на Бога.
Свалете текста към детската история>>
