Юрий Скибин, с. Троицко
Казвам се Юрий Скибин. Роден съм в обикновено, ортодоксално християнско семейство. Съзнанието, че съм християнин не ми даваше нищо. Не вярвах в Бог. Така живях половин век. Преживях и възходи, и падения. Срещах и приятели, и врагове. Може да се каже, че изживях живота си стабилно, докато… на 50-годишна възраст не се оказах на самото дъно.
Оказах се без местожителство, просто казано, бях бездомник. Всичко започна малко по малко с пристигането ми в Одеса. Отначало спях на гарата. Макар, че работех, аз не можех да си намеря квартира. След това ме приютиха „бездомници“, където освен неприятности ме нападнаха и въшки. Така или иначе продължавах да работя, тъй като без няколко бутилки водка и хубаво мезе не им бях нужен.
В края на краищата се насочих към село Троицко, където реших да спечеля пари и да се върна у дома чисто облечен и с пари, но и тук се случи същото, каквото и в Одеса. Тъкмо получих първата стотачка и веднага се появиха и първите „приятели“. Това продължаваше известно време. Има ли пари, има приятели, няма ли пари, никому не си нужен. Нямаше къде да нощувам, просто спях на земята под открито небе или по спирките. Влизах в изоставени жилища, откъдето след известно време ме изгонваха. Станах мръсен, обрасъл, въшлив, тялото ми се покри с рани и на никого не му се занимаваше с мен. От бившите ми „приятели“ никой не ми протегна ръка за помощ.
Веднъж бях пиян и спях в своята „бърлога“, когато изведнъж не знам как избухна пожар. Горяха парцалите, дървото, матраците. Не помня нищо, тъй като се намирах в силно алкохолно опиянение. Още няколко минути и щял съм се да се задуша от дима. Именно в този момент там се появил млад човек, на име Максим, който докато ме изваждал от огъня, обгорил якето си. След това разбрах, че Максим е християнин, адвентист от седмия ден и там се е оказал неслучайно. Днес знам със сигурност, че Бог е управлявал обстоятелствата, за да спаси живота ми. Та нали за Всевишния няма разлика какъв си – християнин или не. Той обича и спасява всички хора.
