Има хора, които, са считани от много други за „отпадъка на обществото“. Бездомниците са едни от тях. Но да не забравяме, че те също са хора – могат да бъдат добри, понякога силни и търпеливи, а понякога са просто беззащитни и се нуждаят от нечия подкрепа, от добра дума и защита.
Тамара е точно такъв човек. По силата на обстоятелствата тя се оказала на 60-годишна възраст на улицата в гр. Алушта. Изхранвала се с изкупуване на бутилки. Но това не е всичко. Тя обичала да чете. С нетърпение чакала всеки брой на любимия си вестник „Вечното съкровище“. Когато го прочитала, тя го давала на своя съсед в магазинчето за хляб, а също така и на приятели.
Един ден с жената се случило нещастие. Тя си ударила крака, който скоро се надул и подпухнал. Не можела да се движи поради острата болка и се оказала прикована към едно малко диванче. Няколко дни и нощи бедната жена останала под открито небе, а времето било лошо и валяло дъжд. Тя разбирала, че трябва да се обърне към лекар, но в такова зловонно състояние никой не би я приел. Така дните й преминавали в отчаяние и безизходност. Слава на Бога, че все още има на света хора, чиито сърца са изпълнени с Божията любов и състрадание и не са охладнели напълно. Намерили я неравнодушни братя и сестри, които се погрижили за нея. Качили я на една кола, откарали я в дом, където можела да се изкъпе и я нахранили. Сестрите и помогнали с къпането и обличането. Нахранили я с топъл обяд и я завели на лекар. За радост, нямала счупване. Тамара искрено била благодарна за топлотата и грижата, които я накарали да се почувства нов човек.
Колко е важно съвременният християнин да разбира думите на Христос: „Тъй като вие направихте това на един от тези Мои малки братя, то вие сте го направили на Мен.“ (Матей 25:40) Не бъдете равнодушни, защото всеки човек е жива душа, която Господ е сътворил и която Той цени и обича.
