Д-р Веска Войчева
Предстоеше 7 дневен семинар в Поморие и здравно изложение с АДРА в Силистра. Оставаха 10 дни до началото на семинара. Имах участие в двете мероприятия и се радвах, че ще бъда полезна с нещо и че ще видя братя и сестри, с които от доста време само се бяхме чували. Шест дни преди пътуването получих рязка болка в кръста, докато работех в градината ни на село. Потърсих лекарска помощ. Лекарят ми помогна като намести засегнатото място, но ме предупреди да не вдигам никакви тежести около месец, за да не се повтори същият проблем. До Поморие щяхме да пътуваме с кола, но от Поморие до Силистра и от Силистра до Горна Оряховица трябваше да ползвам автобус и влак, разбира се с багаж. Бях притеснена и не знаех как да постъпя. В утринното четиво за първи септември, ден преди пътуването, имаше абзац, който беше точното послание, в точното време: ,,Проблемите, с които се сблъскваме понастоящем произлизат от бащата на лъжата. Онова, в което избирате да вярвате, ще определи как ще постъпвате…“ Знаех, че тези думи са от Бога и че ми казва, че ако вярвам в Него ще тръгна и няма да се притеснявам. Тръгнах,…но притеснението остана.
В Поморие се оказа, че има кола от църква Силистра с едно свободно място. Нямах проблем нито с пътуването, нито с багажа. В Силистра си мислех как ще пътувам до Горна Оряховица. Бях там три дни.
Вечерта преди последния ден отворих книгата, която си бях взела – “Мисли от планината на блаженствата”. Бях стигнала до 110 страница. И там Бог отново имаше послание за мен – ,,Ако ти искаш да търсиш Господа и всеки ден да се връщаш към Него; ако ти сам доброволно пожелаеш да пребъдваш радостно в Господа, ако с радостно сърце следваш Неговия милостив зов и носиш игото Христово – иго на послушание и служба – всички твои роптания ще замлъкнат, всичките ти трудности ще бъдат премахнати и всичко, което те тревожи, ще се уреди“.
Разбрах, че Бог има планове за безопасното ми пътуване обратно, и наистина беше така. Пътуването на линейката до Стара Загора се отмени в последния момент и се оказахме в една посока. Отново безопасно пътуване.
Това бяха щастливи дни на срещи между нас и с хора, които дойдоха за помощ и бяха толкова благодарни, че я получават. Дни, в които научихме много нови неща.
Тогава разбрах колко безпочвени бяха притесненията ми, само защото не се доверих напълно и допуснах моменти на съмнения. Бог се грижи за нас и ако се оставим безрезервно в ръцете Му можем да си спестим много тревоги.
