Маргарита Тодорова
През октомври на 2013 г. седях на една пейка в двора на болницата в гр. Троян. Чаках за резултатите от направените изследвания. Изведнъж една жена на възраст около 60-65 години дойде при мен и ме попита дали може да седне на свободното място.
В процеса на разговор с нея, разбрах, че е вярваща жена от Евангелска църква. Предложих й за подарък мисионската книжка за 2013 “Великата надежда”. Предложих й още и една малка брошура за последното време. Тя разгледа и двете, но отказа да вземе “Великата надежда”. Взе само брошурата.
Вътрешно аз се разочаровах, че жената отказа мисионската книга, но благодарих на Бога за разговора с нея, помолих се и за Божието ръководство.
След около час се срещнах с една друга позната жена – медицинска сестра. От разговора с нея разбрах, че се интересува от духовна литература и й подарих “Великата надежда”. Бог е предвидил тази наша среща и възможността медицинската сестра да получи мисионската книга. Ако бях подарила тази книжка на първата жена, нямаше да мога да я подаря на втората.
След около две седмици след срещата ни в болницата, срещнах отново жената – евангелистка по улиците в града. Тя ме спря и ми каза: “Научих нещо от твоята книжка за последното време!”
Този път тази жена не отказа “Великата надежда”, която носех в чантата си за подарък. Така мисионската книжка стигна до нея като Бог определи времето за това.
