През 1992 г. ние със съпруга ми повярвахме в Бога. И двамата не виждаме, затова слушахме Библията, записана на касети. Тогава компютрите още не бяха достъпни за всеки, така че книгите, които можехме да четем или слушаме, бяха малко. Всеки ден се молех Бог да направи така, че Библията да бъде напечатана на брайл – азбуката на слепите.
Тогава работех в печатницата, която издава книги на брайлов шрифт. През 2004 г. мечтата ми се сбъдна. Започна отпечатването на Новия Завет на брайл. Двеста души бяха изявили желание да го имат в дома си. Първите две Евангелия – на Матей и Марк – бяха отпечатани в Германия. Следващите книги от Новия Завет трябваше да отпечатаме ние в нашата печатница.
Аз работех като коректор, така че на мен се падна голямата отговорност да следя в книгите да няма грешки. Винаги се моля Бог да ме ръководи по време на работа и да държи вниманието ми будно, но сега се молех с много по-голямо усърдие. Знаех, че първите две книги са коригирани от човек, който може да чете само с едната си ръка. Това за него е било истински подвиг.
Веднъж някой се обади по телефона в печатницата. Искаше да знае кой коригира Библията. Извикаха ме. Той каза, че е коригирал първите две книги и се притеснява дали Библията се коригира от вярващ човек. Дали коректорът се отнася към нея с подобаващата сериозност и страхопочитание. Успокоих го, че и аз съм християнка и това е било моя отдавнашна мечта. Казах му да се моли за мен и моята работа, да каже и на други вярващи да се молят. Само така могат да допринесат за по-доброто извършване на работата.
Разделихме се радостни и доволни един от друг. Стоплени от общата вяра и радостта, че сме обединени от едно свято дело, ръководено от нашия Баща. Ние сме от различни църкви, но Библията е свещена за всеки от нас. Тогава в ума ми непрекъснато звучеше стихът:
„И ще ви взема – един от град, а двама от род –
И ще ви въведа в Сион!“
– (Еремия 3:14)
