Казвам се Лариса. От няколко години съм вярваща и принадлежа към ЦАСД, 18-та община, град Днепропетровск. Миналото лято заедно с мъжа ми мажехме с разтопена смола долната част на основите на къщата, в която живеехме, за да запазим стените от влага. Един ден, когато оставаха да се доизмажат само около шест метра от фундамента, моят мъж отиде на риболов, а аз реших сама да довърша тази работа, за да не се занимаваме повече с това. В средата на двора, както обикновено, запалих един керосинов котлон. Сложих отгоре почти пълна кофа със смола. Смолата бавно се разтапяше и аз реших да добавя в нея няколко литра бензин, за да ускоря процеса. Наблизо стоеше една тубичка с бензин, която ползвахме, за да си мием ръцете. Без да се замислям, излях всичкия бензин в кофата със смолата. Поради моята дръзка самонадеяност, без да почувствам страх от Бог, докато държах в ръката си тубата с бензин, аз не усетих приближаващото се нещастие. Жалко, защото това щеше да ми е урок за цял живот.
Бог ни дава на нас, вярващите, пълна свобода на действие. А последствията?! Отстранява ги с любов, като използва лекари или ангели в човешки образ и други чудодейни сили!!! Всичко това работи за нас, вярващите, когато непрестанно Му се молим. Това го разбрах, след като бензинът не само се възпламени, но и избухна в голям огнен балон и обхвана целия двор. А аз се оказах вътре в огъня! Възпламениха се всичките ми дрехи. Хвърлих се да бягам настрани, където бяхме закопали в градината огромна вана пълна с дъждовна вода за поливане. Хвърлих се в нея и огънят върху мен угасна. Но долното ми бельо беше изгоряло върху кожата ми. Косите на главата ми бяха изгорели, нямах нито вежди, нито ресници. Постепенно всички оголени части на тялото ми се покриха с зачервявания и мехури. Болката беше нетърпима. Дотичаха съседите, загасиха пожара и ми помогнаха да вляза вкъщи и да легна в студена вода във ваната. Извикаха „Бърза помощ“. Тя обикновено пристигаше за около 45 минути. Този път линейката беше пред вратата на дома ми само след пет минути. Ние забелязахме, че тя беше някак си по-комфортна, отколкото обикновено, и по-безшумна. Докторът, висок, здрав мъж, с правилни черти на лицето, облечен в бяло, влезе вкъщи, без да попита каквото и да било някого?! Смело влезе направо в банята, като че ли беше стопанин на къщата и знаеше предварително къде се намирам!? Сложи си чантата отгоре на пералнята. Извади спринцовка и ми постави една обезболяваща инжекция. Каза ми нежно, че бързо ще се оправя. След това ме вдигна на крака, хвърли отгоре ми едно бяло одеяло, взе ме на ръце и ме отнесе като малко дете в колата. Постави ме да легна и седна до мен. Съседите отидоха да извикат мъжа ми, за да ми събере вещите и да донесе пари за лечението.
По пътя докторът звънна в болницата и с приятен глас помоли медицинския персонал да се приготвят за прием на пострадалата. За мое учудване ние много бързо пристигнахме в болницата в отделението за изгаряния. Там вече ни чакаха медицинските сестри и санитарите с носилката. Но докторът от „Бърза помощ“ не позволи на никого да ме носи, а сам отново ме пое на ръце и ме занесе на третия етаж в предоперационната, без да пита никого къде да ме занесе?! През цялото време той наричаше всички доктори по имена?! На трима от тях забрани да се занимават с мен, а помоли да извикат четвъртия доктор, наричайки го по име и фамилия?! Когато извикаха четвъртия лекар, „моят” доктор му разказа какво се беше случило с мен, разказа му за всичките ми минали заболявания и направени операции, при това с такава поразителна точност, сякаш предварително беше изучавал биографията ми! Той го предупреди за лекарствата, които в никакъв случай не трябваше да приемам, като го наставляваше спокойно и уверено как и с какво да ме лекува!!!
Когато ме подготвиха в операционната и ме заведоха в стаята ми, по мобилния се обади мъжът ми и ми разказа, че 45 минути след като ме взела „Бърза помощ“, у дома пристигнала втора линейка (истинската!!!) на „Бърза помощ“. Започнали да уточняват, както винаги, адреса и къде се намирала пострадалата???!!! Мъжът ми отговорил, че тя вече отдавна е в болницата и им разказал за необичайно мълчаливия лекар и за луксозната кола на „Бърза помощ“, която пристигнала 5 минути след обаждането, нещо което ги хвърлило в пълно недоумение и ги накарало да започнат да звънят за доуточняване на случая.
Ангел, дегизиран като лекар, част 2
На следващия ден все още очарована от компетентността и нежната грижа на доктора от „Бърза помощ“, без да мисля за болката, започнах да разпитвам всички за него, за да разбера как са името и фамилията му и да му благодаря. Завеждащата отделението по изгаряния се учуди и каза: „Ние мислехме, че това е съпругът ви, който е пристигнал от Държавния департамент! Ние самите се учудихме на медицинските му познания и компетентността му по всички въпроси, както и на факта, че познаваше по име целия персонал, сякаш той бе завеждащият, а не аз“. След това тя сама започна да звъни на диспечерите на „Бърза помощ“ и да разпитва за случая. Бяха й отговорили, че никаква друга кола не са изпращали на този адрес, освен линейката, която е пристигнала 45 минути след обаждането и пострадалата вече не е била у дома. Завеждащата беше много развълнувана от това събитие. А аз пред всички се помолих на глас и благодарих на Господ, че Той ми е изпратил действително „Бърза помощ“ и ангел във вид на доктор, който ме е носил на ръце и е ръководил медицинския персонал в моя полза, мъдро разпореждайки се относно моето лечение.
След седмица докторът ми съобщи, че е необходимо бързо да се направи операция за присаждане на кожа на силно изгорените места, която беше изключително скъпа. Разбира се, с мъжа ми не разполагахме с такива средства и аз отново усилено започнах да се моля на Бог за помощ. Помолих Го да ми прости за предишното ми неверие в Неговата помощ… С вяра Му заявих, че отдавам своята нужда в Неговите любящи ръце, че Му благодаря предварително, че Той ще направи всичко това за мен! Спокойно очаквах решение на проблема в моя полза!!!
На следващия ден към мен се приближи една медицинска сестра със сияещо лице, която ми съобщи новината, че завеждащата ме е поставила като „любимо дете на Бог“ на безплатна операция по присаждане на кожа!!! След три месеца аз напълно оздравях и телесно, и духовно, надявам се.
Когато след оздравяването дойдох за първи път на съботното богослужение при моите братя и сестри в Христос, които се бяха молили също за мен, лицето ми беше вече чисто, а самата аз сияех от радост! Помолиха ме да разкажа тази моя опитност с Бог пред цялата църква и пред други църкви, както и да я публикувам във вестник „Разкази на вярващите“. Естествено аз отново благодарих на Господ и на всички, които са се молили за мен! Но в душата ми имаше тъга и скръб за онези невярващи в Бога хора, които лежат в реанимациите в тежки страдания, без всякаква надежда за помощ и състрадание!!! Сега знам за кого да се моля непрестанно, та нали ние самите сме СПАСЕНИ, ЗА ДА СПАСЯВАМЕ. Ето защо призоваваме хората да общуват с Господ и да изучават Неговото Слово – Библията, за да имат безопасност „завинаги“! Амин
