Казвам се Адаменко Мари и съм родена през 1942-ра година. В детството си бях православна „до дълбините на душата си“. Имах голям страх към Бог. Всеки ден се молех по три пъти на ден – сутрин, денем и вечер. Молех Бог да благослови работата ми и Той ми даваше големи възможности и финанси. Днес съм на 70 години, от които цели 52 години работих като селскостопански работник.
Имах много падения в живота си, които идваха от дявола, а Бог ме повдигаше. От дете желаех да стана председател на колхоза, за да изявя способностите си в това да правя от нищо нещо, като например да нахраня народа, да ликвидирам бедността, пиянството и безработицата, довеждайки всички при Бог. През 1995-та г. ме избраха за председател на колхоз „Родина“, който беше и най-изостаналият в района.
През първата година засяхме 736 хектара. Беше голяма суша. Главният агроном Иван Иванович беше невярващ и твърдеше, че няма да има никакъв урожай поради сушата. Една сутрин отидохме рано заедно с него на полето. Аз го помолих да застане с мен на колене и да се помолим за дъжд. На небето нямаше нито едно облаче. Той обаче отказа да се моли, сочейки безоблачното небе. Аз застанах на колене и се помолих от сърце на Господа, за да изпрати дъжд за спасение на реколтата, а и заради агронома, тъй като исках той да повярва в Него.
Докато се молех, внезапно по цялото небе над нас се появи седемцветна дъга, а знаем, че дъгата обикновено има пет цвята. Веднага щом приключих молитвата, от чистото безоблачно небе и сякаш изпод самата дъга започнаха да падат едри, тежки капки дъжд! Очите на агронома бяха станали квадратни от почуда и той извика към мен: „Ти си магьосничка!“ А аз не преставах да хваля и да славя Бог!!! Не преставах да Му благодаря!!! Имах силна вяра в Него и Той нито веднъж не ме подведе.
В продължение на 7 години ръководих колхоза и всяка година количеството на реколтата се повишаваше. По онова време обаче бях забелязала, че докато бях православна, аз не се развивах духовно. Това установих след многобройни несгоди в личния ми живот, в живота на семейството ми и на роднините ми. В следствие на различни болести мъжете в семейството ми един по един измряха – съпругът ми, брат ми, баща ми… Бях вече на 63 години, когато започнах да осъзнавам, че не зная нищо за евангелските вести и че православието нищо не ми е дало. Разбирах, че трябва да потърся истинската Божия Църква, в която се изучава Библията, и да намеря хора, които живеят според нея, без да променят нито една заповед от Божия Закон. През декември 2005-та година започнах да посещавам харизматичната църква „Възрождение“ в гр. Днепропетровск. Изучавайки Библията обаче, разбрах, че и тази църква не се придържа напълно към Божиите Заповеди и библейските закони за чистата и нечистата храна. По това време в ръцете ми попадна адвентна литература за здравословния начин на живот и за лечение чрез плодове и зеленчуци.
Когато започнах лечението със здравословни продукти и престанах да консумирам свинско месо, както е споменато в Божието Слово, десетки мои заболявания изчезнаха и аз бях напълно здрава!!! През май 2012-та година почувствах и осъзнах, че аз не живея напълно според Божието Слово. Със сълзи на очи се помолих на Бог: „Боже, посочи ми правилната църква, където да мога да изучавам Библията и да живея според нея“. В същия ден намерих в пощенската си кутия адвентен вестник: „Вечното съкровище“. Той ми хареса. Във вестника имаше печат на Солянската адвентна църква и беше изписан телефонният номер на служителя. Обадих се и у дома дойдоха за разговор служители на църквата. Скоро ме поканиха на евангелска програма. Не изпуснах нито една лекция и в края на програмата се кръстих в ЦАСД.
Слава на Бога, приех всички наставления Господни и моят живот изцяло се промени. Болестите на сина ми изчезнаха и той тръгна по моите стъпки, като предаде живота си в служба на Бога. В продължение на пет месеца след програмата имах силни болки и оток в крака, но по време на едно тържество по случай на 50-тата годишнина на пастора, в момента, когато го поздравявах, усетих, че кракът ми бе изцелен. Можете ли да си представите каква радост изпитвах, когато се връщах в къщи от църква?! Сега служа на Бог в моето селище.
