Кийан-Ан, май 2018
Беше сряда следобед и Кийан-Ан беше в квартал на града Фредериктън, провинция Ню Брънзуик, като ходеше от врата на врата. Обаче една стъпка след друга, час след час, и тя не достигаше до никъде. Никой не се вслушваше, никой не прие книгите й и никой не даде дарения. Тогава Кийан-Ан си спомни нещо, което й даде малка надежда. Предходния ден тя се бе срещнала с жена, която много се интересуваше от готварската книга „Дай им нещо по-добро“ и обеща да й даде дарение, ако пак отиде до дома й. Нещо в тази жена караше Кийан-Ан да вярва, че е сериозна. Така че Кийан-Ан отиде дотам. Но когато се приближи до къщата, видя писмо на вратата с нейното име. В него жената обясняваше, че в крайна сметка не може да даде дарение и се извиняваше, че е помолила Кийан-Ан да дойде още веднъж.
Кийан-Ан почувства, че от нея се откъсна и малката й надежда.
Тя почука на още няколко врати и се опита да не допусне инцидента да й попречи, но не успя. Това беше болезнен удар в края на един вече труден ден. Когато вървеше, Кийн-Ан се молеше, молеше Бог да отмъсти за нея и да не позволи на Сатана да спечели. Виждайки близък парк, тя отиде там, седна и започна да пее химни и да чете от Библията. Тогава тя изля сърцето си пред Бога, призна греховете си и Му се молеше за помощ. След известно време се почувства по-добре. Затова събра нещата си, върна се в квартала и отново започна да чука по вратите.
От петата къща на улицата излезе малко момиченце, а след това и майка й. Кийан-Ан показа на майката детската книга ‘Разказчета’ и майката реши да я вземе. Тя покани Кийан-Ан вътре и отиде да донесе парите. Докато Кийан-Ан чакаше, тя погледна към стената и видя картина в рамка. В рамката бяха написани следните думи: „Господ ще воюва за вас, а вие ще останете мирни“ от Изход 14:14. Когато Кийан-Ан видя тези думи, тя започна да плаче. Тя си спомни молитвата си и видя в тези думи Божия любящ отговор. Когато майката се върна и видя Кийн-Ан в сълзи, тя попита какво е станало. В отговор Кийан-Ан само посочи към рамката на стената и каза: “Благодаря ти”.
Когато излезе отново на улицата, Кийан-Ан разказа на съученичката си Макцен какво се е случило. Докато говореха, малкото момиче, заедно с майка си, излезе от къщата и се приближи до Кийан-Ан. Майката се приближи до тях със сълзи на очи и каза:
-Знаеш ли, днес имах неприятен ден. Всъщност, когато дойде в къщата ми, слушах проповед, за да се опитам да се почувствам по-добре. Какво бих могла да направя, за да ви помогна?
Зашеметена от думите й, Кийан-Ан отново започна да плаче и да обяснява на майката защо надписа на стената й е направил впечатление. След това й разказа за мисията на младежката програма CYC (Canada Youth Challenge).
-Ела пак вътре – каза майката – Искам да дам чек на вас двете.
Те я последваха, а в къщата майката им даде голямо дарение – сума, за която им каза, че Светият Дух я е наставил да даде. Но не голямото дарение беше това, с което Кийан-Ан запомни този ден, а с нейната опитност, че Бог лично се грижи за нея. Тя беше се молила искрено в момент на притеснение – и Бог беше чул и отговорил.
Кийан-Ан Уолкът сподели тази своя опитност с Лайфстайл Канада, канадско колпортажно служене, което организира младежката програма „CYC – Canada Youth Challenge“.
