Радка Богданова, Пловдив
Спомних си един случай от моя живот, в който проявих неразумие и неблагодарност към Бога и реших да го разкажа. Аз, синът ми, дъщеря ми и малкия Боби решихме да отидем в планината – на хижа „Здравец “ да наберем билки. Преди да тръгнем аз и Боби се помолихме живи и здрави да отидем и живи и здрави да се върнем. Отидохме на хижата, набрахме цветя и билки и тръгнахме обратно към къщи. Пътят беше стръмен и макар синът ми да караше внимателно изведнъж цялата задна дясна гума се отдели от колата, и тръгна пред колата. Тя напред и ние с колата след нея. Моят син с усилие спря колата, а гумата отиде в пропаста.
Слезнахме всички от колата и всеки си извади телефона да звъним на близки и приятели да ни помогнат. Синът ми каза: „Да спрем някоя кола, да помолим да ви закара до града“. Той реши да остане с колата и да чака помощта. Ами сега? Коя кола да спра? Хора всякакви. Бях много притеснена и се чудех какво да правя.
Изведнъж видях една кола, на която на стъклото висеше едно кръстче и една икона. Помислих си, че това са все пак вярващи хора и ги спрях. В колата пътуваха мъж, жена и дете. Те веднага се съгласиха да ни вземат. Потеглихме и аз плачейки се обърнах към Боби и му казвам: „Бобче, ние двамата се молихме да дойдем живи и здрави и живи и здрави да се върнем, а виж какво стана…
Мъжът в колата ме погледна много строго и ми каза: „А нима не отидохте живи и здрави и не се ли връщате живи и здрави? Аз разбирам от коли. Още от далеч като ви видях Шкодата, разбрах, че ви се е счупила полуоската, а вие знаете ли при счупена полуоска какво става? Търкаляне на колата няколко пъти, особено по този стръмен път. Просто сте имали голям късмет. На скоро до село Баня Карловско една Шкода беше счупила полуоска. Беше се търкаляла няколко пъти и беше станала на пихтия, хем на равен участък.“
Потънах си в земята от срам. Вместо аз да оценя Бог какво направи за нас, трябваше непознатия човек да ми го каже, пък на всичкото отгоре и недоволствах. А Бог колко пъти спасява живота ми.
