Един антрополог, който работел в Африка, предложил на деца от местно племе да поиграят на една игра. Той поставил до близко дърво голяма кошница пълна с плодове и се обърнал към децата:
– Този, който пръв пробяга от тук до дървото ще получи цялата кошница с плодове и тя ще бъде негова.
Той начертал стартова линия и подредил децата зад нея. Когато дал знак на децата да започнат да тичат, обаче, останал безмълвен…
Те се хванали здраво за ръце, усмихнали се и побегнали всички заедно. Разбира се, заедно свалили кошницата от дървото, а след това всички заедно седнали и се наслаждавали на вкусните плодове.
Поразен, антропологът попитал децата защо не побегнали по отделно, така всичките плодове щели да бъдат само за един и той ще може напълно да им се наслади.
Децата отговорили:
– „Обонато“. Нима може един да бъде щастлив, ако всички наоколо са тъжни?
„Обонато“ на езика на местното племе е сложна фраза, с простичко значение. Означава: „аз съществувам, защото ние съществуваме.“
