Чули ли сте куче да ходи на погребение? Странно нещо наистина. В такива случаи кучетата обикновено си стоят вкъщи, за да не излаят в неподходящ момент и да се получи неловко положение.
Но аз зная за едно куче, което отишло на погребение. Името му било Цезар и то било любимото куче на английския крал Едуард VII.
Този крал бил известен като „Миротворецът“, защото въздържал другите европейски владетели от войни и вражди. Бил известен също като много добър човек, който обичал коне и кучета, а най-много – малкия си фокстериер.
Цезар, като любимец на краля, тичал навсякъде из па-лата. Можел да ходи и там, където на друг не било позволено. Важни хора трябвало да чакат ред да влязат в присъствието на краля, но Цезар можел да влиза и излиза когато си пожелае.
Цезар лежал на килимчето в краката на краля, а понякога и на скута му. Вършел неща, които никой друг не смеел да направи. Винаги имал достатъчно храна и най-хубавата колибка за спане. Щастливо куче бил той!
На врата си носел специална каишка, така че който и да го намери, да знае, че това не е обикновен фокстериер, а кралско куче. На тази каишка било гравирано името му – Це-зар. Казват, че били написани и думите: „Аз принадлежа на краля!“
Когато през 1910 година крал Едуард умрял, по улиците на Лондон минала дълга процесия. Крале и принцеси дошли от всички краища на земята, вървели зад ковчега да отдадат последна почит. Хиляди войници и полицаи били строени от двете страни на улиците. Стотици хиляди хора вървели в мълчалива скръб и почит. Била много тъжна и тържествeна процесия. И тогава за изненада на всички дотичал малък фокстериер – припкал, размахвайки лапички. Хората го забелязали и зашушукали: .Вижте това малко кученца. Трябва да е кралското куче! Сигурно е Цезар!
Разбира се, че бил Цезар и това било ясно на всекиго не само от верижката, но и от самото му присъствие там! „Аз принадлежа на краля!“ – той искал да бъде със своя господар и при смъртта му, както бил с него приживе.
Какъв прекрасен урок за всички нас! Защото има един Друг Крал, Който иска да му принадлежим – и ти, и аз, и всеки. Този Крал е Царят на царете и Господарят на господарите – Исус Христос. Всичко, което трябва да направиш, за да Му принадлежиш, е да Му кажеш, че искаш да бъдеш Негово момче, Негово момиче. И Той с радост ще те приеме. От този момент ще можеш да ходиш из Неговия палат. Чрез молитва ще можеш да влизаш в Неговото присъствие в който и да е час от деня или нощта. Ще можеш да стоиш в нозете Му и да Го слушаш да ти говори чрез Светия Си Дух.
Разбира се, няма нужда да носиш каишка като Цезар. Но в сърцето ти Той ще напише думите: „Аз принадлежа на Царя!“ Тогава ще помниш, където и да си, че си Негово момче, Негово момиче. Ще се стремиш да Го слушаш и да вършиш нещата, които Неговите момчета и момичета обичат да вършат. Ще говориш думите, които Неговите момчета и момичета обичат да употребяват. Така постъпките ти ще бъдат добри, благородни и любезни, а думите ти чисти и насърчителни.
И винаги, когато си изкушен да извършиш нещо лошо, ще си казваш: „0, не! Не мога да направя това; аз принадле-жа на Царя!“ Когато лоши приятели ти кажат да не послушаш майка си или баща си, или да излъжеш, или да откраднеш ти ще кажеш: „Не правя такива неща. Защото, знаете ли, аз при¬надлежа на Царя!“
Много скоро хората ще узнаят това. Ще разберат, че си различен. Ще кажат: „Това е добро момче – той е християнин!“ или: „Прекрасно момиче – последователка на Господ Исус!“
И един ден, когато Исус дойде пак в Своята слава, за да вземе народа Си в небесните жилища, ще изпрати един ангел и специално за теб. Исус няма да остави никой, който е избрал да Го обича и да Му служи.
Прекрасно нещо е да принадлежиш на Царя!
Свалете детската история в doc-формат>>
