Годината е 1980. Бягайки от Куба, цигуларят Хайме Хорхе е едва на 10 години, когато пристига със семейството си и без цигулката си в Маями, Флорида, Съединените щати. Родителите му се борят да оцелеят и решават да преместят семейството си в Милуоки, щата Уисконсин в най-лошата зима на 80-те години, когато започват да се случват чудеса… Без да притежават абсолюютно нищо, благодарение на силната подкрепа на членовете на църквата и съседите си, майката на Хайме успява да намери цигулка за неговите упражнения! Тъй като не могат да си позволят да купуват ноти, майка му купува стар грамофон и винилова плоча със запис на концерт за цигулка от Бетховен. „Трябва да слушаш плочата и така да репетираш“, казва тя на Хайме.
За да кандидатства за стипендия в Консерваторията в Милуоки, Хайме многократно репетира тази специфична музика! По време на изпита, един от професорите забелязва Хайме и започва да се чуди как момче като него е способно да свири по този начин. Тогава Хайме му разказва за борбата за оцеляване на семейството си, за грамофона и защо това е единствената мелодия, която е научил… Професорът, пристигнал от Европа само три месеца преди това, пита кой е изпълнителят от плочата. Когато Хайме отговоря, професорът признава: „Веднага го разпознах по начина, по който свирите. Това е моят професор!” И Хайме Хорхе получава стипендията!
Бог координира времето, когато семейство Хорхе пристига в Съединените щати, и времето, когато професорът на Хайме пристига от Европа. Господ също води семейството на Хорхе в този конкретен град и се грижи за основните им нужди през студената зима. Той помага да се намери цигулка, Той ръководи майката при закупуването на грамофона, при намирането точно на тази плоча, Той ги води в Консерваторията и Той създава връзката с този професор!
Хайме Хорхе става известен адвентен изпълнител на цигулка, който използва своите музикални дарби, за да проповядва и да служи на хората.
