„За почти 16 години никога не съм бил посещаван от моя пастор! Нямам идея какво прави през седмицата. И така, реших да дам десятъка си за благотворителност.“, каза Рамон (името е променено) на доверен приятел.
Рамон беше добър член на църквата. Той все още беше готов да върне десятъка там, където трябва, но се чувстваше наранен. С много такт и нежност неговият приятел му обясни, че всеки човек има свободен избор да реши дали ще следва библейското наставление за това къде да донесе десятъка и даренията или ще действа според своите разбирания.
Във Второзаконие 12 глава Господ дава ясно повеление къде очаква да донесем нашите десятъци и приноси: „Но да търсите мястото, където Господ, вашият Бог, избере… за да настани там името Си, да бъде там жилището Му; и там ще идете. Там да принасяте всеизгарянията си, жертвите си, десятъците си, възвишаемите приноси на ръцете си, обреците си, доброволните си приноси… ”. (Второзаконие 12: 5, 6) После Той го направи още по-ясно: „Да не правите никак, както ние днес правим тук – всеки каквото му се вижда за добро.“ (Втор. 12: 8)
Приятелят на Рамон му обяснил, че тази библейска концепция е част от принципа, известен като „Принципа на съкровищницата“, който изрично се появява в Стария Завет, но също така е имплицитно препотвърден в Новия Завет. (1 Кор. 9:13) Във връзка с тази концепция самият Господ казва: „Донесете всичките десятъци в съкровищницата, за да има храна в дома ми, и опитайте Ме сега…дали не ще ви разкрия небесните отвори да излея благословение за вас, тъй щото да не стига място за него”. (Мал. 3:10)
