Тук мисля, че мога да опиша една кратка, но наистина много особена опитност, която се случи малко преди осъждането ми.
Бях следствен. Следствието ми водеше капитан Петров. Беше ми казано, че в поделението има и друг мой брат по вяра, скромно момче, чийто начал- ник бе капитан Петров. Та този младеж дошъл на себе си, т. е. разбрал заблудата си, като се отказал от вярата си. „Контаров, ти си учено момче, време е и ти да разбереш заслепението си и да се откажеш от тази твоя вяра“ – ми бе казано. Реших да се позаинтересувам за момчето. Намерих го в неговата работилница. Запознахме се и поговорихме. Казва се Михаил Богданов от Търговище. Каква беше истината. Офицерите казали и на него, че в казармата има един негов брат по вяра, който е студент, учено момче, на когото, като му поговорили и доказали кое е право, той се поправил и се отказал да бъде повече вярващ. „Та и ти е крайно време да се откажеш“ – подканили го те.
Каква клевета! Каква интрига! Само и само да постигнат целта си – отказване от принципите на вярата и постигане на атеистичната казармена дисциплина.
Брат Михаил Богданов ми разказа накратко своята история. Ротният му командир капитан Петров го водил до брега на морето и с пистолет в ръката го заплашвал с разстрел. Все още пазя войнишката многотиражка от онова време „Защитник на Родината“, където бе съобщено с големи букви: „Богданов се прероди!“ (Цялата тази история съм отразил в моята книга „Кратка история на един посветен на Бога живот“.) За случая с Богданов пишеше още, че не е била наложена никаква грубост. За командирите тогава заплахата със смърт не бе проява на грубост.
Късно вечерта се помолихме заедно в работилницата, благодарихме на Бога, че ни дава благодат и сила да издържим на това изпитание.
П-р Михаил Контаров
Свалете в doc-формат>>
