В продължение на три уикенда посетихме 12 села от региона на град Хасково, за да раздадем брошури на жителите. В инициативата се включиха и вярващи от целия район, включително и деца.
Влязох в един дом с цел да подаря брошура. Забелязах стопанина на дома, седнал на двора, но виждайки ме с духовна литература в ръце, тръгна към входната врата. В същото време съпругата му започна да му се кара и му каза да не излиза. Продължих надолу по улицата. Когато се връщах по същия път, го видях да седи на пейката пред вратата и ме попита дали имам духовни книги. Казах му че ще проверя в колата и като мина следващата улица, ще дойда. Оставих му теми от Библейски курс, Нов Завет и няколко книги. Този път на пейката до него беше и съпругата му и много учтиво ми каза че ще ги прочетат.
Във едно от селата две от нашите вярващи членки срещнали двама мъже пред една къща. Оказало се, че единият е склонен да вземе брошура, но другият го спрял и казал много остро на жената, която предлагала брошурите: „Такива ги убивам!“
В същия миг излязла дъщеричката му и взела брошура и казва на разпространителите на духовната литература, че пак ще се видят. Агресивният мъж останал безмълвен.
В друг дом забелязах седнал човек и му казвах, че ще оставя брошура за четене. Той се съгласи, а отпред, на улицата, на пейка седяха две жени. Мъжът, който току що беше получил брошурата от мен, ми каза да дам и на тях, макар че, според него не заслужавали. Мъжът ме попита озадачен дали тези материали не са за изборите. Едната жена му отговори, че тези материали се отнасят за нещо, което много повече от избори. Така се отвори възможност да поговоря с тях за Спасението.
На главната улица в едно от селата, които посетихме, наша членка срещнала жена, която била в двора на дома си. Жената казала: „Дадохте на всички – и на тези, които не желаят подобна литература, а аз се интересувам от духовни въпроси, но на мен не дадохте.“ Разпространителката на духовна литература тогава се срещнала със заинтересованата жена и повече от половин час й говорила за Благата вест.
Друга наша членка е била поканена от евангелски ромски пастор, който е споделил някои неща с нея, а тя поговорила с цялото семейство на пастора в продължение на час.
В друго село се случи да обходя домовете по-бързо. Тогава отидох на центъра на селото, където се срещнах с една жена, участваща в раздаването на духовна литература. която също си беше минала района си. Докато чакахме другите, предложих на жената да си почине, а пък аз да обходя още една улица. Нямаше вятър или буря, но както си седеше моята приятелка, клон от огромно орехово дърво пада на два метра от нея, тя дори не можеше да го премести. Видяхме, че Дяволът винаги пречи на разпространението на Евангелието, но Господ избавя.
Едно дете пожела да разнася брошури, взе десет и ги раздаде на жителите, които живеят на места, недостъпни за нас, вярващите.
Две наши членки се запознали с момиче, което учи в спортната гимназия в гр. Хасково и води онлайн духовна група. Тя се заинтересувала от темите, които разисквала с нашите вярващи жени и казала, че ще сподели тези теми с онлайн групата си.
По време на тази инициатива срещнахме няколко човека, които слушат адвентни проповеди. Разбрахме, че са приели и знаят за доста от нашите вярвания. На една улица наша членка се заговорила с една жена. Оказало се, че въпросната жена слуша проповеди от Павел Гоя. Когато двете жени провели разговор, станало ясно, че жената е симпатизантка на Адвентната църква в гр. Хасково. Готова е да приеме Исус като личен Спасител. По време на акцията за разнасяне на духовна литература валеше лек летен дъжд. Изразихме мнение, че физически дъжд вали, но „вали“ и Късният дъжд и хората приемат Благата вест.
пастор Сашо Кацаров
