През 1971-ва г. Таня постъпила да учи в Харковския медицински институт. Не след много време всички преподаватели и състуденти разбрали, че тя вярва в Бог и започнали по всякакъв начин да я притесняват, както било прието по онова време. Лишили я от стипендия, оскърбявали я, но тя понасяла всичко търпеливо. Не написала дори на родителите си, че гладува, поради това, че й били отнели стипендията. Така минали три години от следването й и дошло време за държавните изпити. Особено жесток бил Василий Степанович, преподавател по социология и секретар на партийната организация на института, който бил освен това и член на държавната изпитна комисия. Когато учащите се вече стояли пред аудиторията, където се провеждали изпитите, Василий Степанович се приближил към групата, където била Таня и казал:
– Таня, ти няма да си вземеш изпитите. Както и да отговориш, ще ти задам въпрос по социология: „Има ли Бог?“ И ако отговориш положително, с тебе е свършено. Диплома няма да видиш. Ще получиш само справка, че си завършила семестриално, но никой няма да те назначи на работа само със справката. Три години си учила напразно.
Учащите се започнали да се възмущават поради тези негови думи, но нищо не могли да направят. „Партията е нашият кормчия“- такъв бил лозунгът тогава. В състава на държавната комисия влизал и представител на военната катедра, майор от медицинската служба Павел Василиевич. Един след друг студентите влизали в залата, за да бъдат изпитани. В даден момент секретарят от канцеларията на института извикал Василий Степанович на телефона. Минавайки покрай Таня, той казал: „Таня, приготви се, след малко се връщам и ще те изпитам“. Но щом се скрил зад вратата на канцеларията, от аудиторията излязъл майорът и казал: „Таня, влизай!“. Тя влязла, въпреки че не бил дошъл още редът й, изтеглила изпитния билет и веднага отговорила на въпросите, тъй като била отлично подготвена. Председателят на комисията й поставил шестица за отговора и й казал, че е свободна и може да си тръгва.
Тъкмо излизала от аудиторията, когато дошъл Василий Степанович и казал: „Таня, влизай“. Тя понечила да влезе, но председателят на комисията казал: “Тя вече си взе изпита с шестица”. Като чул това, Василий Степанович й подал ръка и казал: „Ти победи“. Но Таня знаела името на Победителя. Това бил нашият могъщ Господ Исус Христос.
