Йо вървеше напряко и бързо, като отиваше в златната мина. Той беше много добър и честен човек, както сигурно се досещате, защото не всеки можеше да работи тук. Колко удивително беше – да ти поверят скъпоценния метал! Да го наблюдаваш как преминава през огъня по няколко пъти, до- като стане чисто злато според стандарта. Не само златото биваше пречиствано. Йо също беше минал през ударите на живота, които го бяха пречистили и превърнали в образец на честност и праведност. Той бе първият християнин в селото и бе довел мнозина при Исус.
Един ден той срещна по-младия син на брат си, момче на около 12 години. Казваше се Дик и понеже живееше в Африка, гледаше на Йо като на свой баща. Йо считаше Дик за свой син и това бе един много хубав обичай. Момчето крачеше редом с големия мъж и се чувстваше пораснало и много щастливо.
Трябва обаче да кажем, че Дик беше голям пакостник, особено когато имаше ваканция. Обичаше да си прави шеги с хората, вършеше и разни лудории. Но имаше добро сърце и често помагаше на хората в нужда, носеше дърва, когато го помолеха…Понякога работеше във фермата и носеше на майка си вкъщи маниока и сладки картофи. Дик и семейството му не бяха толкова бедни, както съседите наоколо.
Като вървяха по пътеката към златната мина, стигнаха първо до една малка ферма. Едно почти овъглено дърво лежеше върху земята сред черната пепел. Като наближиха, видяха стар самотен човек, който обработваше фъстъчените храсти. В една голяма кратунка бяха фъстъците все още в обелките си.
Но онова, което привлече погледа на Дик, бяха чифт стари и изпокъсани сандали, оставени до единия край на дървото. Бърза като светкавица мисъл се появи в ума му. Колкото и да се опитвате, няма да се досетите каква беше тя. Дик се наведе и събра малко камъни в едната си ръка и пръст в другата.
– Какво правиш, Дик? – попита Йо.
– Виждаш ли сандалите на този човек? – и той ги посочи. Ще ги напълня с камъни и пръст и после гледай каква физиономия ще направи като се опита да ги обуе. Много смешно, нали?
– Виждам, че това е поредната ти лудория за днес – отвърна Йо. – Но тези сандали са вече толкова стари и оръфа-ни, че малко пръст и няколко камъчета няма да направят кой знае каква разлика.
Явно, неговият „баща“ не намираше плана му за много забавен.
– Следващият път като се наведе, бързо ще ги напълня – заяви Дик и в очите му пламнаха лоши пламъчета.
– Имам по-добър план. Какво ще кажеш да сложим тези две монети в сандалите, вместо твоите камъни и пръст? 1 каза Йо като извади две монети от джоба на жилетката си. – Изглежда много беден. Животът му сякаш е бил доста труден, а и работата във фермата е тежка за възрастта му.
-Добре, още по смешно ще бъде като ги види – каза Дик. Той имаше добро сърце, просто проблемът беше, че не се спира, да помисли втори път.
– Ето ги, Дик, постави по две монети във всеки сандал.
Дик хвърли пръстта и камъните, които държеше, и се затича с монетите. Постави ги и бързо се върна.
– Да се скрием зад храстите сега и да наблюдаваме – предложи Йо.
Много скоро старецът се измори и като се протегна, постави пълната с фъстъци кратунка на главата. После тръгна към дървото и се наведе да пъхне нозе в раздърпаните сандали.
Почувства нещо твърдо. Какво ли може да бъде? Камъни, може би! Извади десния си крак и погледна. О! Каква изненада! Вътре лежаха две монети, блестящи на светлината. Старецът изглеждаше озадачен. Събу и левия сандал. Вътре блеснаха други две монети. Свали кратунката от главата си и я постави на земята. Лицето му също грейна от щастие.
Дик и Йо се усмихнаха доволно. След това стана нещо съвсем неочаквано: Старият човек коленичи на земята и благодари за чудния подарък, който му бе даден. „И благослови благородния дарител, който си е отишъл, без да дочака да му благодаря. Но благослови го, Господи, където и да е той, за- щото се е сетил за един беден човек.“
Двамата, скрити в храсталака, се изгледаха един друг тържествено.
– Това беше голяма идея! Много по-забавно, отколкото камъните и пръстта – каза Дик с тих глас, който звучеше малко дрезгаво.
А очите на Йо изглеждаха някак замъглени. Избърса ги с ръка.
– Понякога сълзите са по-добри от смеха – каза той със шепот. – нека тръгнем след него и да видим къде живее.
Тръгнаха на известно разстояние от стария човек, кой-то отново бе сложил кратунката на главата си. Домът наис-тина беше много беден и мрачен.
– Елеса, виж това – в сандалите ми – Бог ни е чул и от-говори на нашите молитви…“ – каза той.
Двамата приятели мълчаливо се отдалечиха, за да не слушат повече.
– Аз… аз искам да му купя подарък – каза пакостливо- то, но с добро сърце момче.
Какво мислите, че му купи? Чифт чисто нови сандали!
И двамата бяха съгласни, че планът на Йо им беше много по-забавен, отколкото шегата на Дик.
