От Андрю Макчесни, сп. „Адвентна мисия“
Валентина Дмитриенко, решена да намери царевица, за да приготви питка за семейството си, вървяла бързо към пазар на открито в Абхазия – район, отделил се от бившата съветска република Грузия.
Нямала много пари, а продължилите месеци наред сражения в родния й град Сухуми довели до недостиг на храни.
Валентина видяла жена, която продавала изсушени кочани от платнена торба, но парите не били достатъчно. Спряла се и си помислила: „Възможно ли е да нахраня семейството си?“
Внезапно почувствала как някой я потупал по рамото и й казал с приятелски, но настоятелен глас: „Валя, тръгвай веднага!“
Сепнала се и се обърнала. Никой не стоял до нея.
Валентина се зачудила, но мислите й бързо се върнали към нейния съпруг Павел, който работел като адвентен пастор, и към 16-годишната й дъщеря Наташа. Погледнала към жената със скъпоценната царевица.
Отново усетила потупване по рамото.
„Валя, тръгвай веднага!“
Разбрала, че нещо не е наред и се втурнала към изхода, но се спряла да поздрави двама съседи – Юри и Таисия. Забелязала жена, която продавала метли и попитала: „Колко струва?“
Отново усетила потупване по рамото за трети път. „Валя, тръгвай веднага!“
Валентина се затичала. След минути чула страховито свистене на артилерийски снаряд. Последвали още два снаряда.
Замръзнала на мястото си, когато чула силен взрив да отеква в градския център. Видяла как голям облак от пушек и прах се издига над пазара.
Плачела докато тича към дома и се молела: „Господи, благодаря Ти, че спаси живота ми! Но коя съм аз!
Защо ме запази?“
По-късно Валентина се върнала към пазара и видяла дупките, оставени от снарядите. Два от кратерите били точно на тези места, където стояла неподвижно и гледала към царевицата и метлите.
Когато си спомня за онзи ден през 1993 г., Валентина често си мисли за стиха от Исая 43:2:, където Господ казва: „Когато минаваш през водите, с тебе ще бъда, и през реките, те не ще те потопят. Когато ходиш през огъня, ти няма да се изгориш, и пламъкът не ще те опали.“
„Снарядът е като огън, който гори хората, но Бог обещава: „С тебе ще бъда – споделя Валентина (на снимката). – Ние даваме на Бога право да ни защитава, като ходим с Него и живеем с Него. Целият ни живот е бил живот на служене. Защо Христос дойде на този свят? Да служи, както казва Елън Уайт. Това е и нашата цел в живота – да служим.“
