8 февруари, 2020
„И Моисей взе със себе си костите на Йосифа, защото той беше строго заклел израилтяните като каза: „ Бог непременно ще ви посети, тогава ще занесете със себе си костите ми оттук“ (Изход 13: 19).
На какво ни учат костите на Йосиф? Почти разглезен от любовта на баща си, Йосиф е отраснал като „писано яйце“. Явно предпочитан пред братята си, той носел най-хубавите дрехи, които баща му можел да си позволи. Тъй като лесният живот и свръхгрижите могат да възпрепятстват развитието на характера на младия човек, Господ в милостта си допуска той да бъде отведен далеч от дома си, да загуби всичко, което този свят може да предложи, освен живота и здравето си.
Но Йосиф не се обезкуражил. Решил да поеме ангажимента да постави Бог на първо място във всичките си дела. И решимостта му не се разклатила дори след като бил несправедливо изпратен в затвора и му било отредено вероятно най-ниското положение, освен смъртта. Но Господ го извел оттам и го поставил на второто най-високо място в най-могъщата страна в тогавашния свят. Той можел да се радва отново на всички удобства в живота.
Когато Сатана не е в състояние да ни събори с изпитания, той понякога е дори по-успешен, когато предлага охолен и лесен живот. Въпросът вече бил дали характерът на Йосиф ще продължи да процъфтява или ще бъде впримчен в благата на този свят? Щеше ли да държи очите си съсредоточени върху вечното си бъдеще или щеше да бъде очарован от живота в двора? Отговорът може би се крие в едно много странно желание, което по-късно той споделя с братята си, а именно костите му да бъдат изнесени от Египет и погребани в Обещаната земя. Този почти незабележим факт разкрива, че Йосиф е стоял твърдо в обещанието си към Бога! Очите му гледали към Обещаната земя, а лукса и пищността на Египетския двор нямали голямо влияние върху него. „Бог непременно ще ви посети – казал той на братята си, – и вие ще изнесете костите ми оттук [Бит. 50:25]. ”Йосиф не планирал да се претопи в лесния живот на Египет. Очите му били насочени към Божия план за бъдещето, в друга земя, която Господ обещал да даде на Своите хора!
ПРИЗИВ: Като връщаме десятъка си и даваме своите обещани дарения (редовно и в процентно изражение), ние си припомняме, че нашите духовни, емоционални и материални ресурси трябва да бъдат инвестирани в една друга Земя!
МОЛИТВА: Небесни Отче, моля Те, приеми нашите десятъци и приноси като символ на нашето желание да наследим вечния живот на небето и да Те поставим на първо място в земния си живот!
