Ето още една африканска история.
– Мамо – каза Меджи, когато си дойде от училище – в нашия клас днес дойде ново момиче. Името й е Вяра. Много ми харесва.
– Радвам се да чуя това – отговори майката – може би ще станете добри приятелки.
Точно така и стана. Меджи и Вяра станаха приятелки, наистина, много добри приятелки.
Играеха заедно, ходеха на училище заедно и бяха много щастливи така да продължава. Един ден Меджи забеляза нещо странно. Левият палец на Вяра беше много смешен – имаше странна форма – не беше като десния.
– О! – възкликна Меджи, веднага щом забеляза това – Какво е на палеца ти? Не ми харесва! Съвсем не е като десния. Изглежда толкова странен.
– Това се случи преди известно време – каза Вяра, припомняйки си всяка подробност. Белех кокосови орехи, когато брадвичката ми се изплъзна и отрязах малко от палеца си – точно тук.
– Колко глупаво! – каза Меджи нетактично. Как можа накара да направиш това?
– Всъщност, сама не зная – отвърна Вяра – просто се случи, това е, което мога да кажа.
– Аз също беля с брадвичка кокосовите орехи – каза Меджи – и никога не ми се е случвало такова нещо.
– И на мене не беше се случвало до оня ден, когато стана – каза Вяра. Това ме подсеща да бъда особено внимателна всеки път.
– Сигурно си била много небрежна – повтори Меджи. – Вкъщи ме чакат цял куп орехи и трябва да си вървя.
Като каза това, тя се затича към къщи, оставяйки новата си приятелка сама.
Щом се прибра, тя започна да бели кокосовите орехи, работа, която беше вършила много пъти.
– Забелязах днес, че Вяра има много странен палец, мамо – каза тя, докато белеше орехите един след друг. – Каза ми, че се е порязала с брадвичката, докато вършела същата работа, както аз сега! Колко глупаво! Не мислиш ли така, мамо?
– Инциденти наистина се случват даже и с най-внимателните хора – отвърна майката.
– Не мога да повярвам, мамо! Тя просто е била небрежна, това е. Дори й го казах – довърши Меджи.
– Не бива да говориш така – каза майката любезно – това не е вярно. Сигурна съм. Било е нещастен случай.
– Мамо, не познаваш Вяра добре. Мисля, че е била много глупава да си отреже пръста по този начин. Помисли си за всичките кокосови орехи, които съм обелила, а никога досега не съм се по…
– О, мамо, мамо! – извика Меджи, гърчейки се от болка. Брадвичката й се бе изплъзнала и тя, вярвайте, беше порязала левия си палец точно на същото място, където Вяра бе отразяла преди време своя пръст! Майката бързо превърза пръста и извика доктор. Скоро всичко беше наред.
Но не това безпокоеше толкова Меджи.
– Как ли ще реагира Вяра, когато й кажа утре какво се е случило – питаше Меджи майка си.
– Ще трябва да почакаш и ще видиш – усмихна се майката. Доколкото познавам Вяра мисля, че тя няма да бъде не- любезна към теб.
На следния ден на Меджи и трябваше кураж да разкаже на Вяра какво се бе случило. А знаете ли какво отговори тя?
Вяра можеше да каже „Заслужи си го, задето ми се подиграваше“!
Можеше да се изсмее на Меджи и да каже „Много се изсили вчера, няма ли още да се похвалиш“.
Но това, което каза беше: „Е, нещастни случаи стават и с най-внимателните хора. Много съжалявам, зная колко е лошо да се нараниш“.
Така че, майката излезе права.
И можете да бъдете сигурни, че Меджи и Вяра от този ден нататък наистина бяха най-добрите приятелки.
