Ким Чънг постъпил на работа на либерийския кораб „Педелара“, плаващ за Никарагуа. Той работел от сутрин до вечер като помощник-готвач. Чистел зеленчуците и миел купичките и тиганите. Научил всичко възможно за кухнята и бил много полезен помощник. И въпреки голямата си заетост, понякога се отегчавал от живота на кораба, тъй като пътуването било продължително.
Един ден той излязъл на палубата, за да се порадва на слънцето и на лекия бриз, който спокойно браздял повърхността на Тихия океан. Там били и няколко млади моряци. Те поканили момчето да се присъедини към тях. След като играта приключила, моряците започнали да се боричкат на шега. Внезапно някой блъснал Ким Чънг и той паднал в океана. Веднага вдигнали тревога: „Човек зад борда! Човек зад борда!“. Минало известно време, преди машините да успеят да спрат напълно. За нещастие пасажерите на палубата вече не виждали момчето. Решили, че се е удавило. Корабът потеглил и го оставил да се бори само с големите океански вълни.
Ким Чънг осъзнал, че е сам, без никаква надежда за по-мощ. Започнал да плува, а когато се изморявал, се отпускал по гръб на повърхността на водата, за да си почине.
Така изминали няколко часа. През това време океанът започнал да се бушува и вълните ставали все по-големи и по-страшни. Момчето отчаяно се надявало, че наблизо може да премине друг кораб, но в далечината нищо не се виждало. След още няколко часа Ким напълно се изтощил. Не бил ял нищо от сутринта и силите му вече го напускали. Почти бил загубил надежда, когато се сетил за Исус и отправил мисли-те си към Небето: „Моля Те, Господи, помогни ми! – извикал той. – Моля Те, Боже, спаси ме! Не ме оставяй да умра!“
Малко след това гигантска костенурка минала покрай Ким. Той се хванал здраво за корубата й и се покатерил отгоре, за да си почине. Костенурката продължила да плува с момчето върху гърба си. Ким знаел, че ако костенурката се гмурне под водата, ще се удави. Затова продължил да се моли все така настойчиво.
И наистина Бог отговорил на молитвите му. Гигантската костенурка не се гмуркала на повече от 1 метър дълбочина, и то за малко време. След това се показвала отново на повърхността и Ким можел да си поеме въздух.
Пътешествието на момчето продължило петнадесет часа. Накрая покрай тях минал някакъв шведски кораб. Измореният Ким махнал с ръка и капитанът го забелязал. Веднага извикал моряците на палубата и им показал момчето, което яздело огромната костенурка. Всички се зарадвали, когато то било спасено и качено на борда на кораба. Капитан Вердер описал необикновената случка в корабния дневник. Екипажът пътувал за Лос Анджелис и същия ден съобщили на собственика на кораба, че в Тихия океан са качили на борда момче, яздещо костенурка.
Нахранили Ким Чънг с хубава храна, предложили му легло и го оставили да си почине. Когато някой го запитвал за странното пътешествие на гърба на костенурката, той не се хвалел, нито се гордеел, а обяснявал на всички, че това е чудо от Бога. Знаел, че Господ е чул неговите молитви и е отговорил на тях. Вярвал, че великият Бог, Господарят на небето и на земята, е водил костенурката така, че да пресече пътя на шведския кораб, а също не й разрешавал да се гмурне по-на- дълбоко в океана.
И до днес Ким Чънг остава един от най-уникалните случаи на спасен човек в океана.
