С надеждата да си намери работа, Виктор отишъл на изложбата за едър добитък, където фермерите от околността идвали, за да покажат животните си, да огледат внимателно конете и кравите на съседите си и да си държат очите отворени за подходящи мъже и момчета, които да им помагат в работата.
Скоро един от фермерите се приближил до групата момчета, [сред които стоял Виктор, и ги огледал много внимателно.
– Търсите ли работа? – попитал той.
– Да – отговорили му в хор.
Тогава неговите очи се спрели на Виктор. Вил привлечен от отвореното му, честно, загоряло от слънцето лице.
– А ти, синко? Знаеш ли нещо за фермерската работа?
– Мога да спя във ветровити вечери – отговорил Виктор.
– Какво искаш да кажеш? – учудил се фермерът, доста объркан от отговора на момчета i
– Мога да спя във ветровити вечери – повторил спокойно Виктор.
– Момчето е глупаво – промърморил на себе си фермерът и си. отишъл.
Но странните думи на Виктор продължили да звучат в ушите му. „Мога да спя във това?”
Малко по-късно той се върнал при същата група. Виктор I все още бил там – и изглеждал по-добър и по-честен от всякога. Фермерът решил да опита отново. Още веднъж помолил Виктор да му каже какво знае за фермерството, но отново получил същия странен отговор, който бил чул и преди: „Мога да спя във ветровити вечери”
– Добре, идвай с мен и ще видим какво можеш.
Така Виктор приел работата и отишъл да живее във фермата. Работел добре и фермерът бил доволен от него. Но една вечер нещо се случило:
Било късно и всички вече си били легнали. Тогава силен вятър раздвижил дърветата и това събудило фермера. Той станал незабавно. Веднага разбрал, че идва буря и първо си помислил за добитъка, за сеното и за плевниците си.
Влязъл в стаята на Виктор, но го намерил дълбоко заспал.
– Събуди се, събуди се! – извикал.
Виктор обаче продължавал да спи.
– Казвам ти, събуди се! – викал, все по-ядосан фермерът. – Не чуваш ли вятъра?
Виктор продължавал да спи непробудно.
„На сутринта ще го уволня заради това” – ядосано си казал фермерът, излязъл бързо от стаята и отишъл във фермата.
Но там го очаквала друга изненада.
Вратите не хлопали от силния вятър. Били здраво затворени и залостени. Той отворил една от тях и надникнал в обора с кравите. Всяко животно било на мястото си.
„Ами купчините сено? – чудел се той. – Сигурно са разпилени навсякъде.“ Но не били. Всъщност някой ги бил закрил така внимателно, че и снопче от сеното не било изгубено.
В тъмнината и в поройния дъжд фермерът обикалял имота си, като очаквал да намери нещо нередно. Но всичко си било точно както трябва.
Най-накрая се прибрал вкъщи съвсем мокър от дъжда. Качил се отново в стаята на Виктор и погледнал вътре. Момчето все така дълбоко спяло.
Вятърът продължавал да бучи все така силно и фермерът си припомнил странните думи: „Мога да спя във ветровити вечери”. Изведнъж той разбрал.
Момчето вършело работата си така вярно, че не оставало нищо, за което да се притеснява. Ето защо можело да спи даже по време на ураган или на земетресение.
Така Виктор запазил работата си.
