Ако не мога да Те прославя

От малка, още преди да се науча да чета и пиша, съчинявах стихове. В началото баба ми ги записваше в едно тефтерче, по-късно, като научих буквите, започнах да ги записвам сама. И така писането на поезия минаваше като червена нишка през живота ми. То ми даваше радост и надежда, караше ме да се чувствам царица в моя малък свят от думи. В часовете на вдъхновение забравях всичко на света и бях особено щастлива.

През годините написах доста стихотворения. Някои бяха добри и ги публикуваха в централния печат. Иначе в живота ми нямаше нищо особено, ако се изключи това, че съм напълно сляпа. Стиховете бяха единственото ценно нещо, което имах. Вдъхновението внасяше освежителна струя в често безрадостните ми дни.

Когато повярвах в Бога, дълго не можех да напиша нищо. След това написах няколко стихотворения, но те не бяха толкова добри, колкото предишните. Реших, че щом не мога да прославя Бога със стихове, е по-добре да унищожа написаните преди да Го познавам. Но това решение не беше леко. Дълго го обмислях и се помолих горещо: „Господи, ако не мога да Те прославя подобаващо, ще унищожа всичко, написано преди. Ти знаеш колко ценно беше то за мен. Но щом не мога да излея любовта си към теб в по-хубави думи, нека всичко изчезне.”

Тогава в ума ми се завъртяха десетина идеи.С вълнение мислех за всяка от тях. След това мисълта ми се избистри, сякаш тези идеи легнаха на дъното на съзнанието ми и над всичко това ме прониза настойчиво внушение: „Аз сътворих небето и земята, давам живот на всичко, Мои са необятните светове. Няма ли да ти дам по-хубави думи, за да Ме прославиш?”

След няколко месеца написах стиховете, посветени на Бога и вярата, включени в стихосбирката ми „Небесен хляб”. Нито една идея, която Бог ми показа през онзи паметен ден, не изчезна. Той ми ги припомни всичките и ми даде вдъхновение да ги изпълня. Включих в книгата си и онези стихове, които смятах да унищожа, защото разбрах, че те са част от мен както и животът ми преди да позная Бога. Оставих ги като илюстрация на чувствата и мислите, които са ме вълнували тогава.

Румяна Каменска-Донкова

Свалете в doc-формат>>

0 0 votes
Оцени тази публикация
Запишете се
Уведомете ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
View all comments
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x