Д-р Веска Войчева
Никой не обича да си спомня и да говори за изпитанията в живота си. Аз, също. Всеки пита защо е пострадал. Но когато сме получили отговор на въпросите си и урок, който променя живота ни, можем да помогнем и на други като споделим това, което сме преживели.
Пенсионирах се на 01.02. 2016 г. Бях много щастлива и сигурна, че в свободното време, което ще имам следващите години ще се посветя на доброволческа дейност за доброто на хората. Дейност, която Бог ще благослови, защото е според Неговата воля. Още следващия месец започнахме здравен курс с църквите във Велико Търново и Горна Оряховица. Във Велико Търново дойдоха повече от 120 човека, предимно млади хора. Бяхме много щастливи. Но на следващия ден паднах и си счупих капачката на коляното. Наложи се спешна операция и… първият въпрос: Защо!? Защо, когато курсът започна така добре. Успяхме да го завършим, с патерици. Последваха месеци с трудности, но и с моменти, в които се радвах на Божиите благословения. Започна работа здравен клуб към църквата ни, мероприятия с АДРА, семинари…изглеждаше, че всичко е наред. Септември 2019 г. предстоеше здравен семинар в ,,Златни пясъци“ Бяха се записали за участие хора от здравния клуб, към които се привързах и бях много щастлива, че ще сме заедно, също и моя много близка приятелка. Щях да изнасям една от любимите ми теми за поддържане на нормално тегло. Очаквах с нетърпение да дойдат тези дни. И тогава…броени дни преди семинара, отново фрактура, този път по-тежка – на шийката на бедрената кост. Въпросите следваха един след друг и не намирах отговор на много от тях. Бях падала преди десетки пъти, без никакви последици. Защо точно сега и втори път? Последваха дълги дни и нощи на легло. Започнах да прекарвам повече време с Исус, търсейки отговори. На някои получих отговори, на други, не. Да, знаем кой причинява страданията, не Бог ги причинява, но все пак Той го беше допуснал. Прочетох отново книгите ,,Живеене с Елън Уайт“ и ,,Съкровище в пръстен съд“, но не получих отговор на всичките си въпроси. Продължавах да мисля, че като върша добри дела, Бог би трябвало да ме пази по пътя ми, без да подозирам, че някъде по пътя съм Го изгубила и съм започнала сама да управлявам живота си, сигурна, че се движа в правилната посока.
Мина повече от година. И тогава получих отговорът, от който имах нужда. Преглеждайки книгите в издателство ,,Нов живот“ привлече вниманието ми книга, озаглавена ,,Сладостта на горчивата чаша“. Почувствах, че трябва да прочета тази книга. Първото нещо, което грабна вниманието ми беше следния абзац ,,Лично аз не вярвам, че случайно държите в ръцете си ,,Сладостта на горчивата чаша“. Според мен великият Бог съзнателно ви е довел до нея. Тя е стигнала до вас, за да ви каже: ,,Не се отказвай!“ Има едно съкровище, което чака да бъде открито във всяко изпитание, Макар сега нещата да са трудни за преглъщане, захарта е на дъното на вашата горчива чаша“. Авторката на книгата, Стефани Елзи, разказва за щастливите си години, когато се омъжва за пастор и заедно се посвещават на Божието дело: ,,През онзи ден напуснах родната си църква, изпълнена с идеали за своя бъдещ живот на пасторска съпруга. Бях нетърпелива да се включа във всички църковни мероприятия. Животът ми вече е съвършен! – мислех си аз, особено като бях ,,призована“ да бъда жена на пастор…“ Но започват горчиви дни, когато съпругът й казва, че вече не я обича и не иска повече да живеят заедно. Оказва се сама, без дом, с две малки деца. След тежки дни и много въпроси стига до отговора: ,,Бях приемала Христовата любов за даденост. Макар че винаги бях усещала Неговото присъствие, Той свиреше втора цигулка в ,,моя оркестър“. Вместо активно и съзнателно да Го поставя в центъра на живота си, бях Го подредила ,,на рафта“, успокоена да знам, че винаги ще си е там, когато ми потрябва. Заедно с Исус ,,на рафта“ бях оставила и своята същност, своята ценност и цели. Вместо да ги открия в Него, ги бях търсила в мъжа си, в положението си на пасторска съпруга, в децата си и в своите човешки идеали. В мига, когато предадох волята си на Него, животът ми се промени. Отказах се от всичко и когато се пуснах, Той ме хвана и вече бях в безопасност“. Когато Стефани се предава на Исус, той променя по чуден начин живота й. Съпругът й се завръща отново в семейството им.
Въпреки че историите са различни видях много ясно себе си. Радвах се на свободното си време и подреждах живота си с добри неща, които Бог ще благослови, защото са според Неговата воля. Но пропусках важната истина, че когато спрем да си правим наши планове, когато разберем колко сме слаби и склонни да грешим ако не сме под Негово ръководство, тогава Бог може да изгради истинска връзка с нас. Бог допусна да пострадам в моменти, когато най-малко очаквах, но ми даде ценен урок, че когато работя според своите планове, не се приближавам към Него и не се уча да завися от Него. Разбрах какво значи да съм наистина в Божиите ръце. Бог не ни е обещал лесно пътуване, но ни е обещал сигурно пристигане. Сега моля Бог не да благослови това, което съм решила да правя, а да ми покаже какво е решил Той да направя и да осъществи плановете си чрез мен. Научих се да ценя благословенията, които по-рано смятах за даденост.
Разбрах защо ще има хора които ще кажат на Исус, че са вършили велики дела в Негово име, но ще получат страшния отговор: ,,Не ви познавам.“ Защото са осъществявали своите планове, понякога с погрешни подбуди, неразпознавайки уроците, които Бог им е давал по пътя. Някои уроци са горчиви, но на дъното на горчивата чаша Бог чака да ни прегърне и да поеме контрол над живота ни!
Понякога при условия на физически и душевен комфорт не можем да разберем уроци, които успяваме да усвоим, едва когато спокойствието ни бъде отнето.
