Спасение от съседката

Радка Богданова, Пловдив

Съботен ден на 2010 г. Върнахме се от църква и след обяда легнахме да починем. Аз и малкия Боби в спалнята, а синът ми в неговата стая. Главата много ме болеше и тъкмо задрямахме и някой позвъни на звънеца. Помислих си, както ме боли главата не ми е до хора и реших да не отварям. Някой започна настоятелно да звъни. Продължавах да лежа и отново реших, че няма да отвора, докато този някой си сложи пръста на копчето на звънеца и звънеца звънеше без да спира. Леле колко му се ядосах на този човек, който звънеше непрекъснато….

Станах и отворих вратата. Насреща ми съседката от апартамента, който е срещу нас. Ние се имаме като сестри и колкото и да бях ядосана, веднага всичко ми мина.

Казва ми:

– Раче, у вас нещо гори.

Веднага реагирах:

– Криси, как можа да измислиш такова нещо. Знаеш, че в съботен ден нищо не правя. Нищо не съм включвала. Нашите апартаменти са 100 квадрата. Коридор, бокс, всекидневна и хол, още един коридор и двете спални. Нейният апартамент е същия. Тя също си е почивала в спалнята, докато започва да й мирише на нещо изгоряло.

Казва:

– Помислих, че миризмата идва от стринка ти (средния апартамент), подуших през ключалката, но няма нищо. Подуших през вашата ключалка и миризмата идва от вас. Гордо отворих вратата и й казах да влезе и да се увери, че нищо не гори. Отворихме вратата на бокса и там лисици да ловиш. Много задимено. Веднага извиках синът ми. Той прегледа всичко и каза:

– Лельо Криси, нищо няма включено, ела да видиш. В този момент зад хладилника се издигна такъв огън, все едно си запалил кофа с бензин. Много се изплашихме. Станало е късо съединение в инсталацията. Само на 40 сантиметра от хладилника стоеше голяма газова бутилка която я заредихме предния ден.

Когато угасихме огъня съседката каза:

– Не само вие и ние щяхме да гръмнем, ами щеше да иде целия блок.

И колкото пъти си спомня този случай, винаги се чудя, как е възможно през такова голямо разстояние, през толкова затворени врати, тя да усети мириса на изгоряло, а ние тримата да не усетим нищо. Само Бог е докоснал обонянието на Крисито, за да спаси вироглавата си съседка, дето не искаше да отвори вратата.

Свалете в doc-формат>>

0 0 votes
Оцени тази публикация
Запишете се
Уведомете ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
View all comments
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x