– О-о, защо трябва да се занимавам с тези глупави чинии? – мрънкаше Кирил, след като семейството приключи със закуската и мама разпредели задълженията. – По-добре беше да ходя на училище!
– Е, да, но за твое нещастие учебната година приключи и всеки трябва да върши своята част от домашните задължения през лятото – отговори мама.
– Нищо бе, Кирчо – окуражи го малкото му братче Спас – За нула време ще оправим чиниите. Аз ще ги мия, а ти ще ги бършеш. После ще излезем да си пускаме самолетите.
Въпреки че Кирил беше с две години по-голям от Спас, обикновено вършеше по-малко работа, при това с голямо не-удоволствие. Обичаше да чете книги и да рисува. Но о, колко мразеше къщната работа!
Когато приключиха с чиниите, момчетата излязоха на двора, за да пускат самолетите.
Кирил взе книжния си самолет, внимателно приглади крилата му и го пусна във въздуха. Но той падна в краката му. Отново и отново се опитваше да накара играчката да лети, но тя всеки път падаше в краката му.
– Не става! Не ще! – ядоса се Кирил.
Влезе вкъщи и захвърли самолета на пода.
– Не работи както трябва. Не е хубав, защото не ще да работи, не лети!
Майка му го погледна и се засмя:
– Защо, Кирчо? И на тебе ли не ти харесват неща, които не работят? Не те обвинявам, аз също не ги харесвам.
Момчето погледна към майка см с широко отворени очи. Изведнъж разбра какво е чувствала тя, когато то е молила да й помага, а той не е искал. Почувства се сконфузен и засрамен. На следващия ден мама каза:
– Кирчо, би ли взел метлата с дългата дръжка да изметеш вътрешния двор? Моля те!
– Добре, мамо! – отвърна момчето.
Скочи бързо и грабна метлата.
– Това лято ще работя. Нищо, че работата не ми харесва! Не искам да бъда като този самолет, дето за нищо не става.
