От Aурора Карлос Юстино
Израснах в Нампула, третият по големина град в Мозамбик, където 80 процента от населението са мюсюлмани. Не се чувствах комфортно с вярата на майка ми, която се разведе, когато бях малка. Нещо в ума ми продължаваше да ми казва, че трябва да изследвам християнството, за да намеря спокойствие в сърцето си.
Един ден казах на майка си за желанието си. „Мамо, искам да бъда християнка.“
Майка ми каза: „Ако искаш да си християнка, не ме наричай вече„ мамо “. Вече няма да си ми дъщеря. “
Думите й ме изплашеха. Спрях да ходя на нейното място за поклонение. Не ходих на никое място за поклонение. Исках да видя как майка ще реагира. Когато майка видя, че изобщо не се покланям и изповядвам вяра, тя каза: „Добре, можеш да потърсиш християнска църква.“
Бях толкова щастлива! Но не започнах веднага да търся църква, защото пиех и ходих на партита.
Един ден млад мъж се приближи до мен на улицата. „Знаеш ли, че Бог те обича?“ – попита той. „ Да.“ – отговорих.
„Трябва да оставите всичките си грехове“- каза той.
Тези думи ме притесниха. Мъжът се представи като Армандо и ме покани в църквата си наблизо.
След като се разделихме и всеки тръгна по пътя си, не можах да си спомня името на църквата. Месец по-късно огледах квартала и научих, че единствената местна църква е на адвентистите от седмия ден. Пасторът в църквата Елеутерио Мараж не познава човек на име Армандо, но той ми предложи изучаване на Библията.
Три месеца по-късно се кръстих.
Животът стана труден веднага. Ресторантът, в който работих, ме сложи на график да работя в събота и си помислих:“ Ако не работя в събота, няма да имам работа. Ако нямам работа, как ще оцелеят майка ми и по-малката сестра, защото аз съм единственият работещ, който се грижи за тях?“
След като прекарах един месец в чудене какво да правя, прочетох обещанието на Исус в Матей 6:33 „Търсете първо Божието царство и Неговата правда и всичко това ще ви се прибави“.
Напуснах работа. Майка ми беше разстроена първоначално, но Бог промисли и за това. Един от тримата ми по-големи братя се съгласи да издържа майка ми и сестра ми.
Но това, което ме впечатли най-много, е колко драстично се е променило мисленето ми. Имах спокойствие, каквото никога преди не съм имала. Благодаря на моя Господ, че промени живота ми. Вече съм на 22 и не успявам да намеря все още работа на пълен работен ден. Но по Божията благодат през изминалата година доведох четирима души до Бог и впоследствие се кръстиха.
