Стив живеел близо до много широка река – достатъчно широка, за да могат параходите да плават по нея. Един ден той отишъл до брега на реката, където имало малък и доста разнебитен стар кей. Стигнал до края на кея, издърпал носна кърпичка от джоба си и започнал да маха с нея.
– На какво си мислиш, че махаш? – попитал човекът, който бил седнал наблизо и ловял риба.
– На нищо засега – отвърнал Стив. – Но параходът трябва да бъде тук след няколко минути и просто се подготвям за него.
– Параходът не спира тук! – погледнал го учудено мъжът. – Ако искаш да го хванеш, трябва да отидеш на следващия кей, който е само на две мили оттук.
– Но днес той ще спре точно тук! – настоял Стив.
– Няма! – казал мъжът. – Никога не спира! Правиш голяма грешка.
– Напротив! – убедено отговорило момчето. – Наистина ще спре!
– Няма! Ти си просто едно малко глупаво дете. Защо не приемеш съвет от човек, който знае?
Точно тогава момчето забелязало, че оттатък завоя на реката се издига пушек.
– Идва! – извикало то.
– По-добре тичай с всички сили към следващия кей — въздъхнал човекът – или днес няма да пътуваш на параход.
– Няма нужда да тичам – казал Стив. – Ще спре тук.
– Няма, разбери най-после! – ядосал се човекът. – И друг път питай, за да знаеш какво да правиш!
Сега големият параход можел да се види напълно. Той наближавал към тях с пълна скорост. Лопатните му колела пенели водата.
Стив започнал да маха трескаво.
– Не виждаш ли, че няма да спре бе, дете? – казал пак човекът. – Движи се твърде бързо.
– Не, ще спре! – отвърнал спокойно Стив, докато кърпичката му се веела напред-назад.
Изведнъж параходът забавил ход. Лопатните колела вече не се движели толкова бързо. После спрели напълно и започнали да се въртят в обратната посока, докато параходът се носел плавно към стария разнебитен кей.
Корабът спрял много леко и подвижното мостче се спуснало.
Стив се заизкачвал по него и прибрал кърпичката си в джоба. Тогава се обърнал и погледнал към мъжа на кея.
– Виждаш ли, че спря! – усмихнало се радостно момчето.
– Не разбирам защо! – отвърнал, намусен, рибарят.
– О, лесно е да се разбере защо! – викнал Стив. – Виж, капи-танът е баща ми!
Каква сладка и прекрасна мисъл! Най-вече, когато помислим за Бог и за Неговата грижа за всички нас.
Някои хора си мислят, че Той е твърде велик, за да бъде притесняван от малки момчета и момичета; и твърде зает, за да
слуша техните молитви.
Но това не е истина! Той се интересува от децата. Той се грижи за тях. Той е техният верен Баща и за Него е важно какво се случва с всяко едно от тях.
Както казва Библията: „Както баща жали децата си, така и Господ жали онези, които се боят от Него” (Псалм 103:13).
Без значение кой си или колко малък си, или къде живееш, ако помахаш с шалчето си и кажеш на Бог, че се нуждаеш от Него, Той ще дойде и ще ти помогне с всичко, с което може.
