Мадам Десплан се възползва от хубавата слънчева утрин през юни 1981 г. за една хубава разходка. Мина край три високи здания, населени с много деца. Тук те имаха възможност да играят на воля. Имаха на разположение хубави полянки, осеяни тук-таме с храсти за игра на криеница. Няколко големи дървета, на които най-смелите се катереха, придаваха очарование на мястото.
Мадам Десплан не беше непозната на децата. Те знаеха колко много ги обича и им беше приятно да общуват с нея. Тя често говореше с тях, милваше най-малките, а понякога им разказваше интересни истории.
Веднъж вниманието й бе привлечено от един кръг, образуван от велосипеди подпрени един на друг. В центъра му се намираше осемгодишно момче, с много сериозен вид, което изчакваше нещо. Недалеч от там, две други деца, малко по-големи, носеха дъски около един метър дълги и 40 см широки, с напрегнат и сериозен вид. Заинтригувана, тя запита:
– На какво играете, момчета? Нещо много сте сериозни.
– Ами, ние убихме папата. Сега ще го погребваме в това заградено място. То е гробище. Вижте, оставили сме от тук малко място, за да мине погребалното шествие.
– Но защо сте убили папата, какво ви е направил?
– Ние сме протестанти. Нали един турчин се опита да убие Йоан-Павел, но само го рани. Обаче ние сме по-сръчни и по-силни от него. И ето – папата сега е мъртъв и ние ще го погребваме.
– Искате ли да си починете за момент? Оставете за малко ковчега на земята. През това време можем да си поговорим.
Децата се съгласиха.
– Ние сме протестанти. Не обичаме папата. Нямаме нужда от него. Затова го убихме.
Едно момченце на пет годинки, което се намираше наблизо, започна да крещи:
– И аз съм протестант, и аз съм протестант’.
– Не е вярно! Ти си католик! – прекъсна го едно момиченце на шест години. И аз съм католичка! – добави тя буйно.
Но малкият започна още по-силно да крещи, че е протестант.
-Това е братчето ми и ние наистина сме католици, много добре зная това – обясни момиченцето на мадам Десплан.
– Не се дразнете – отговори тя. – Всеки е свободен да има религията, която харесва. Знаете, деца, че нямате право да убивате папата само защото сте протестанти. Йоан-Па- вел също има правото да живее, независимо дали споделя вашите мнения или не. Един протестант няма правото да убива другите хора. Католиците и протестантите трябва да се обичат един друг. Важното е да бъдеш истински християнин, да бъдеш добър, благороден и толерантен.
– Какво значи тази дума? – запита едно от момчетата, което слушаше много внимателно.
– Да бъдеш толерантен означава да приемаш, че другите мислят, живеят и действат различно от теб… На вашата улица забелязах, че има деца, които са черни. Има азиатци, те са жълти. Не трябва да ги презираме или мразим. Трябва да се почитаме един други с доброжелателство, независимо дали сме католици, протестанти, адвентисти, мюсюлмани или практикуващи някакво друго учение. Иначе ще избухнал ужасни религиозни войни. Ще се създават трудности на те зи, които променят религията си и ще се преследват.
– Как? Възможно ли е някой да промени религията си’
– Разбира се. Трябва да благодарим на Бога, че живеем в свободна страна и всички граждани могат да избира начина, по който да се покланят на своя Творец… Но вие, които сте още малки, трябва да слушате своите родители…
След малко децата оставиха „ковчега“ на папата и з; почнаха да си играят на друга игра.
