Николинка Петрова; Athens, Гърция
Бях кръстена само от няколко месеца. Много ми се искаше и други да научат за Христос. Бомбандирах в ревността си комшиите и близките ми, разказвайки им какво бе направил в моя живот, какъв Спасител имаме, но освен да ги отегчавам и дразня май не успявах много!
Всеки път им говорих с надежда, че ще откликне някой от близките ми, дори книжка и брошурки им оставих, но уви …
Баща ми бе болен и получаваше пенсия по болест, но докато все още можеше, ходеше за трева и пасеше кравите в края на селото.
В този край имаше един дядо, куц от войната. Така и не го виждахме често, къщата му бе в края на гората, а и самият той не излизаше.
Веднъж баща ми седнал на пейката до него, докато следи пасящите крави, за да побъбри със стареца. Познайте, какво го е вълнувало тогава? Дъщеря му е станала някаква вярваща и не яде свинско месо. Вярва в Христос и книги дори е донесла.
Заинтрегувал се дядото за книгите и баща ми на другия ден му занесъл книжката ,,Пътят към Христа“ и някакви брошурки. След няколко дни дядото сам вече очаквал с нетърпение баща ми. Поискал още книги и го уверил, че са много хубави.
Съобщиха ми, като ги посетих на село, а аз имах една книга ,,Великата борба“ от Елън Уайт, още със стар шрифт. Беше ми я дал един брат и бях започнала да я преписвам на ръка, тъй като по онова време нямаше така свободно книги. Малко по-късно излезе и ново издание и аз си я закупих. Старата дадох на дядото за Нова Година, когато го посетих. Поради малкото време при посещението ми, тъй като имаше приятели на гости, успях да разбера, че е повярвал още когато е бил войник и от тогава е чел само това, което има – Новият Завет от Библията.
Показа ми го. Колко ли пъти го е прочел през тези години? Доста поокъсан бе станал! Радостта му бе голяма, но се изплаши,ч е няма да успее да прочете бързо „Великата борба“. Аз го оставих месеци да чете без да го притеснявам.
През пролетта, когато посетих моите близки, имах натрапчивото усещане да го посетя и да му говоря вече за кръщене, но нямах нищо подготвено да му занеса и оставих за следващата събота. През тази седмица стареца бе починал. Чувствах угризение и жал, че не успях да се срещна с него, но съм радостна и зная,че един ден ще го видя в небето.
