В град Николаево в годините след войната живеели Филип Филипович на 99 г. и Лукерия Никифоровна на 87 г. Дядото можел да чете и той четял Библията, а бабата не познавала нито една буква. Всеки път, когато бабата се молела, тя казвала следното: „Господи, научи ме да чета Твоето Слово“.
Веднъж, когато спяла, някой я побутнал и казал: „Ставай да четеш”. Тя не се подчинила. Тогава още веднъж някой я побутнал и казал още по-силно: „Ставай и да четеш!“ Тя станала, запалила лампата, отворила своята голяма Библия и започнала да чете.
За това научили от комисията на регионалната партия. Изпратили двама човека да проверят дали е така. Те й подали един вестник и й казали: „Чети!“ Баба Лукерия им отговорила: „Аз помолих Бог да ме научи да чета Библията, искате ли да отворя която и да е страница и да ви прочета?“ Само как се радвала тя, че четяла спокойно Библията, сякаш можела да чете от дете!
