Николай Господинов Костов
Благодаря на Бога за вдъхновението да напиша тази кратка история на моя живот, как Той се е грижил и продължава да се грижи за мен през изпитанията, които минавам. Вярвам, че тя ще бъде за прослава на Божието име и за благословение на читателите.
Роден съм в град Варна в християнско семейство. Аз съм третото от четирите деца на Маргарита и Господин Велеви. Имам три сестри. Баща ми беше дългогодишен пастор в адвентната църква. Той почина през 2004 година на 77 годишна възраст.
През 1978 година завършвах осми клас. Един ден, когато се прибрах от учишлище баба ми Иванка – майка на майка ми – ми даде пари и ме прати да купя хляб. По пътя за магазина трябваше да пресека главна улица, която по онова време беше двупосочна. Автобус на градския транспорт беше спрял на спирката и след него имаше колона от спрели коли. Стоях на тротоара и чаках автобуса и колите да потеглят, за да имам видимост и да отида на отсрещната страна.
Докато чаках видях, че от лявата ми страна с голяма скорост се приближава кола. Не се притесних, нито реагирах като мислех, че ще намали скоростта, като вижда колоната от спрели коли. В този момент автобуса и колите потеглиха. Колата обаче не намали скоростта и когато стигна до мен, почувствах една ръка да ме дърпа назад. Колата се качи на тротоара и мина точно там където стоях. Обърнах се да видя кой ме дръпна, но зад мен нямаше никой. Години по-късно осъзнах, че Господ бе изпратил ангела си и ме бе избавил от сигурна смърт.