Учителка в детската градина измислила за децата в групата следната игра: Всеки трябвало да донесе торба с няколко картофа, като всеки картоф носел името на човек, когото детето мразело.
Следователно, колкото хора мразело детето, толкова картофи щяло да донесе. Някои деца дошли с два картофа, други с три, а някои и с пет. Учителката им казала да носят със себе си торбата където и да отиват, дори и в тоалетната, в продължение на една седмица.
Дните минавали, поради запарванетоот торбичките, картофите започнали да се развалят. Децата започнали да се оплакват от неприятната миризма на развалените картофи. Тези с по пет картофа носели на всичкото отгоре и по-тежки торби. След една седмица децата си отдъхнали, защото играта най-накрая свършила.
Тогава учителката ги попитала как се чувствали през тази една седмица. Децата започнали да се оплакват колко трудно им било да мъкнат навсякъде със себе си тежките и миризливи картофи.
Накрая учителката им обяснила смисъла на тази игра: – Същото се случва, когато таите в сърцето си омраза към някого. Смрадта на омразата ще отрови сърцето Ви и Вие ще я носите навсякъде със себе си. Ако ви е трудно да понесете миризмата на развалените картофи за една седмица, представете си какво е да носите отровата на омразата в сърцата си до края на живота си?
За това Исус Христос казва в евангелието от Матей, глава шеста, стих четиринадесети:
„Ако вие простите на човеците прегрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас. Но ако вие не простите на човеците прегрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите прегрешения.“
Свалете текста към детската история>>
